Часовете минаха бързо и аз можех да си тръгна. През целия ден отбягвах Стайлс наистина не ми беше до него. Джесика се заяде отново с мен и бях готова да я пречукам, но Дани ме спря. Поговорихме си малко с него, а после видях Хари ядосан докато Зейн го успокояваше. Не обърнах доста внимание. Иииии, ето че последния час свърши. Взех си чантата и тръгнах да се изнизвам. Ноо ако не е Джесика да се заяде няма кой друг. Беше застанала на вратата...
-Какво искаш?-попитах я с уравновесен тон
-Искам да спреш да говориш с Хари и Дани!-каза с пискливия си глас
-Не си никоя, че да ми казваш какво да правя!-отвърнах със същия тон
-Или ще сперш или...-щеше да продължи, но я прекъснах
-Разкарай се преди да съм те обесила за тази чанта в ръката ти!-отвърнах спокойно, но тя не се дръпна
Отидох до нея и я хванах за ръката. Стиснах я и я отдръпнах настрани.
-Аууу как си позволяваш? Кучка!-изписка
-Казах ти да се преместиш, но ти не го направи.-повдигнах рамене и отидох при колата си
Отворих вратата и влезнах. Запалих двигателя и потеглих. Бях почти пред новия си дом когато Рейчъл ми звънна.
По телефона~
-Кажи?-попитах я
-Хайде да се срешнем в мола.-каза
-Трябва да отида със сестра ми на преглед, така че ако искаш да се чакаме след половин час пред мола.-казах
-Добре. Тъкмо да се запозная със сестра ти.-каза
-Ще се видим после.-отговорих
-Със сигурност.-каза и затвори
Спрях колата пред 'вкъщи' и влезнах вътре. А на дивана в хола седеше Ариана.
-Ариана тук съм. Изчакай само да си оставя чантата с учебници и да си взема другата.-казах набързо докато вървях по стълбите
Влезнах в стаята си и оставих чантата. Взех другата чанта като вътре прибрах телефона и парите. Грабнах ключа и слезнах.
-Хайде.-казах и Ари стана
Качихме се в колата ми и потеглих.
-Ти ли даде на Хари номера ми?-попитах след кратка тишина
-Съжалявамм. Просто дойде до стаята ми и ме пита как ти е номера, защото не те намира в стаята ти и да те попита къде си..-каза
-Хммм.. така значи... нямало ме..-казах
-Не ми се сърди.-отговори
-Не се. След лекаря ще отидем в мола, защото се разбрах с една приятелка да се видим. А и иска да се запознаете..-обясних
Ари кимна в знак за 'добре'. Бяхме пред болницата и паркирах. Слезнахме и се отправихме към болницата.
Седнахме и зачакахме и нашия ред.
След 15 минути дойде и нашия ред. Влезнахме и сестра ми легна на болничното легло. Доктора намаза някакъв крем на корема и зачакахме да видим бебето на видеозона.
-Честито! Ще имате момченце!-каза докторката
-Момченце?-попита сестра ми
-Да.-отговори докторката с усмивка -Искате ли да чуете сърчицето му?-попита
-Да.-отговори Ари
Жената пусна звука и се чу туптенето. Ари започна да се смее и плаче. След това жената спря звука и даде на Ари кърпа с която да почисти крема.
Излезнахме от болницата и се качихме в колата.
-Следваща спирка-мола.-казах
Потеглих и след 5 минути бяхме там. Паркирах и видях, че Рейчъл е отпред и ни чака.
Слезнахме с Ари и отидохме при нея.
-Тук сме.-казах и Рей си усмихна
-Аз съм Рейчъл.-подаде ръката си на сестра ми
-А аз Ариана.-хвана ръката и, и се поздравиха
-Хайде да влизаме.-измрънках и влезнахме
Почнахме да разглеждаме по магазините. Докато Ари не захленчи, че иска да отидем и да разгледаме и в бебешките магазини. Разгледахме и най-накрай седнахме на едно кафене.
Аз си поръчах бяло фрапе със сметана, Рей си поръча топъл шоколад, а Ари си поръча сок портокал.
Говорихме си около два часа и накрая си тръгнахме. По пътя с Ариана не си говорихме.
Тъкмо се прибрахме и мама дойде. Бясна...
-Къде бяхте?-попита ядосано
-На доктор и после до мола..-отговорих
-И защо научавам чак сега?-зададе поредния си въпрос
-Защото така.-повдигнах рамене -Плюс това двете сме сестри. И понякога ни трябва време само за нас двете.-казах и двете с Ари се качихме нагоре
-Много си се променила.-каза Ариана когато се качихме в стаята ми
-Казах ти още в началото..-повдигнах рамене и свалих якето си
В този момент вратата се отвори и от там се показа Хари.
-Трябва ли постоянно да ти напомням, че първо се чука и после се влиза?-попитах
-И да ми напомняш пак няма да го правя.-повдигна рамене и седна на леглото
-Аз ще дойда по-късно..-изтананика Ариана и излезе колкото се може по-бързо
-Какво искаш?-попитах
-Аа нищо. Просто да ти напомня, че след три дни заминаваме за Сан Диего и няма да сме само ние..-каза
-Как така?-попитах
-Ами и горния клас ще са с нас..-отговори
-Тоест и класа на Дани?-попитах отново
-Мхм..-каза и видимо се напрегна
-Какво?-зададох поредния си въпрос
-Нищо.-отговори и излезна
Аз отидох до дивана и малката масичка които бяха срещу леглото ми и почнах да рисувам. Винаги съм обичала да рисувам. Това ме кара да забравя за реалността и ме успокоява.