●Глт на Кимбърли
Пет часа сутринта~
Ъххх главата ме боли. Станах и отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. Слезнах в кухнята и си извадих хапче за главата. Изпих го и отново се качих в стаята си.
О не! Училище! Погледнах телефона и видях, че е 5:15 сутринта. Ъххх. Взех си телефона от зарядното и влезнах в инстаграм. Докато разглеждах снимки Стайлс реши да пише.
Hary_sladura: Защо не спиш?
Kimberlly: Защото така!
Hari_sladura: ....
Kimberlly: ?
Hari_sladura: Има ли гаджета?
Kimberlly: Какво те засяга?
Hari_sladura: Значи няма.
Kimberlly: И да има и да няма това ни те засяга. Идиот.
Hari_sladura: Идиот, на който ще стенеш името някой ден.😉
Kimberlly: Продължавай с фантазиите..
Hari_sladura: Хммм..
Kimberlly: Какво?
Hari_sladura: Нищо...
Seеn..
Идиот! Погледнах часа и видях, че е 6:20. Божее.. Един час ли сме си писали? Станах и почнах да си избирам дрехи. Накрая реших да си облеча тази рокля:
След като я облякох се заех с грима. Малко фон дю тен за торбичките под очите, малко спирала, очна линия и накрая матово червило. После си изправих косата. Оправих си набързо раницата и звъннах на Рейчъл.
Разбрахме се, че Дани ще ни закара. Слезнах долу с раницата и отидох в кухнята.
Взех си банан и го хапнах набързо. Телефона ми звънна и изписа името на Рейчъл. Взех раницата си и излезнах. Качих се в колата и потеглихме.
-Добра утро..-поздрави ме Дани
-Аха..-казах и извъртях очи
-В колко стана?-попита Рейчъл
-Някъде около 5:00/5:30..-отвърнах
-Аха..-каза Рейчъл
Следващите минути прекарахме в пълна тишина. Като през това време извадих очилата си. Сложих си ги и не след дълго стигнахме училище.
Слезнахме от колата и тръгнахме. Докато ходихме видях Стайлс и момчетата да ме гледат. Дани дойде до мен и преметна ръката си на раменете. Доближи се до мен и ме попита тихо....
-Онзи там защо те гледа така?
-Може би, защото сме нещо като врагове?!-казах и се засмях леко
Погледнах към Стайлс и видях, че ни гледа злобно. Добре, че очилата ми бяха тъмни и той не можеше да види, че го гледам.
-Да го ядосаме още повече?-отново прошехна Дани
-Хей! Вие двамата! Какво си говорите толкова?-попита Рейчъл
-Нищо..-отговорих набързо
-Добре. Хайде, че стигнахме пред стаята ни.-отново замрънка Рейчъл
-Не разбрах.. Искаш ли?-попита отново Дани
-Ще видя..-казах и влезнах в стаята
След малко се появиха и момчетата. А след тях и лектора по история.
-Здравейте ученици. Искам да ви напомня, че имате малко време за проектите си.. А ако не ги направите ще имате двойки.
-Господине ние с Рейчъл сме готови с проекта.-каза Найл
-Добре. Следващия път ще ми го предадете с другите.
И така продължи часа. Излезнахме с Рейчъл навън, когато Стайлс дойде до мен.
-Кога?-попита
-Кога какво?-неразбирах
-Кога ще правим проекта?-попита ме
-Не знам.-отговорих просто
-Значи след училище сме във вас..-каза и докато се усетя тръгна на някъде
-Ъхххх..-измрънках и усетих някой да слага ръката си на раменете ми
-Здравейте момичета! Какво правите?-попита Дани
-Мисля за това, че курвата на класа не е направила нищо през последните две седмици. Ти?-отговорих му
-Мисля как да поканя едно момиче на среща..-отвърна
-Ооууу.. нова забивка значи. Даниеле казвам ти, че ако си решил да си с нея просто за секс или нещо такова ще разкажа на вашите какво направи преди три годинина на вилата!-заплаши го Рей
-Неее спокойно..-каза и чух курвата пак да вика на другите
-Аз ей сега идвам!-и влизнах в стаята
-Ей кучко ти си нищо! За коя се смяташ, че да ми говориш така?-курвата попита Микаела която просто седеше и плачеше в прегръдките на приятеля си
-Млъкни най сетне. Защото единствения който ще си изпати си ти!-казах с уравновесен тон
-Ооо кой се появи..-извика Джесика
-По-добре млъкни и изчезвай преди да съм те наредила както преди.-казах, а тя се засмя
-ТИ ЗНАЕШ ЛИ С КОЙ СИ ИМАШ РАБОТА?-извика
-Дъщеря не президента ли си?-попитах я със уравновесен тон
-НЕ.-отговори
-Племенничка?
-НЕ!-отново извика
-Вообще роднина ли си с него?-попитах я като продължавах да говоря с уравновесен тон
-НЕ!
-Тогава въобще не ми говори каква си и каква не!-казах със същия уравновесен тон
-Ти знаеш ли с какви хора си познавам?-попита ме и се засмя
-Ти може да се познаваш с някакви утрепки като теб, но аз имам хора!-намигнах и -А сега се махай преди да съм ти счупила поправения нос от хирурга.-казах
Тя метна косата си и излезе. Засмях се, а после погледнах към Микаела.
-Не и се връзвай не си струва.-казах, а тя кимна с глава и изтри сълзите си