- Джънгкук -
Демонът, очевидно приятел на Джимин дойде и започна с невинна шега. Но после двамата започнаха да си викат един на друг. Започнах да треперя без да се усещам. Прегърнах Джимин силно и той започна да ме гали, за да ме успокои.
- Д-Джимини... - шепнех тихо, уплашен. Усетих сълзи в очите си. Отново това странно контролиращо тялото ми чувство. Преживях с него цяла седмица. Когато останах сам с Джимин в банята се чувствах щастлив, колкото и странно да звучи. Но в мига, в който Бекхюн започна да блъска вратата започнах да си възвръщам старите емоции.
- Ей, чичи, ти нямаше ли ра- Джимин сложи пръст на устата му и изсъска. Аз го погледнах объркано с леко насълзени очи, вече бях по-спокоен.
- Имах предвид, не трябва ли да ги върнеш. Ако някой ги види, особено с теб... - Юнги каза незаинтересовано и отиде да гушне Хоби.
- На кой го казваш! Колко пъти ще отидеш да гушнеш онзи ангел? После аз съм бил грешник! - Джимин се засмя силно, което накара Юнги да го погледне гневно.
Как разбрах ли? Очите му бяха ярко червени...
- Слушай сега, ако още един път намесиш Хосок, ще си платиш скъпо - ментовокосият демон извика с демоничен глас, който очевидно прониза всеки от страх.
- Влюбеното демонче пази принцесата си, колко сладко~ - Джимин се изсмя, а аз още стоях под прегръдката му.
- ТОВА БЕШЕ, ТОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ! - Юнги направи някакво черно кълбо с ръцете си и го хвърли към нас. Джимин разшири очи и ни дръпна настрани.
- Ти луд ли си? Опитваш се да направиш всичко по-очевидно от колкото е вече ли? Какво не ти е наред? - той погледна шокиран. Очевидно си е мислел, че в момента се шегуват, но явно не и този път.
- Джимин... - пипнах му лицето, за да забележи, че все още съм тук.
- Хм? - той се обърна и разшири очи, след което ме пусна - А... Аз... Направи се, че нищо не се е случило - той се засмя нервно. И погледна към останалите. Проблемът беше, че Чаньол и Бекхюн ги нямаше, а Тае все още стоеше объркан на земята.
- Техюнг, добре ли си? - отидох при него. Той се усмихна и се изправи.
- Защо да не съм добре? Просто мисля, че трябва да се върнем колкото се може по-бързо - той се засмя нервно и се почеса по врата.
- Ами... Ще ни върнеш ли Джимини? - попитах, докато помагах на брат ми да се изправи.
- Трябва ми регенерация до няколко дена, за да отворя нов портал. Юнги... - той се обърна към ментовокосия.
- Не си познал, пак ще ме боли главата пет часа, а аз няма да търпя това, за да разхождам идиоти напред назад - той скръсти ръце.
- Инат такъв! Тогава остава да ви научим сами да създавате такъв - Джимин въздъхна и с Тае се спогледахме.
Аз СъМ жИвА :0
Заглавията на главите никога нямат смисъл T-T