Събудих се от странен шум.
Усетих как някой ме беше притиснал към себе си. Станах бързо и отидох долу.
-Какво става?-попитах Тервел, който беше ударил стената.
-Стефи, махни се. Не е твоя работа.-отговори той с повишен тон.
-Кажи ми какво има, иначе...-казах, когато Денис ме прекъсна и задърпа в стаята.-Какво правиш?
-Не виждаш ли, че е ядосан. Защо го ядосваш още повече?-каза той.
-А какво се филмира и чупи къщата?-изсъсках аз.
-Стой тук, идвам след малко.
-Какво, мислиш, че ще можеш да се оправиш с него ли?
-Не, отивам до тоалетната? Легни и ме чакай тук. Днес ще е нашият ден.-каза той, а аз го послушах. Бях щастлива, че иска да ме изкара от мислите ми за Стивън. Не знаех какво щях да правя или какво да му кажа. Знаех едно, обищах Денис и той нямаше да се откаже от това, да бъда негова.
Не исках да нарани Стивън и може би трябваше да го отблъсна. Докато се усетя, телефона ми звънна. Беше Стивън.
-Ало, Стефи? Можеш ли да говориш?-попита плахо той.
-Да?-отговорих.
-Звъня ти, да ти кажа, че заминавам за няколко дни извън града. Исках да ти го кажа лично, но...
-Няма проблем. Ще се видим, когато се върнеш. Обичам те!
-И аз теб, чао.
(Гледна точка на Стивън)
Усетих, че тя ср опита да ме разкара по-бързо. Знаех, че е с Денис, но просто исках да бъде щастлива. Аз се забърках с грешната компания и не можех да бъда повече с нея. Щях да замина далеч и да не се върна. Беше най-доброто, което мога да направя за нея.
(Гледна точка на Стефи)
Затворих телефона и зачаках Денис. Знаех, че той не е отишъл до тоалетната. Реших да отида и да си взема душ. Взех си хавлията и отворих вратата тихо.
Ето, че не беше там. Съблякох си дрехите и ги оставих на закачалката. Пуснах водата, но беше много студено и ми отне време да наглася водата. Най-сетне беше приятна и както винаги, под душа размислявах над нещата.
(Гледна точка на Денис)
Тервел беше много ядосан, заради това, което стана с Вивиан. Той наистина я обичаше, а тя го е зарязала. Предполагах, че ще се сдобрят скоро, но жени. Качих се горе и видях, че Стефи я нямаше. Видях, че си е оставила телефона. Исках най-сетне Стивън да я остави намира.
Отключих и телефона и блокирах номера му, след което го изтрих. Не съм ревнив, но пазя това, което обичам и е мое. Минавайки покрай банята, чух душа и влязох. Знаех кой е вътре. Махнах си черната тениска и боксерките и дръпнах завесата, към ванaта. Имаше пара, защото явно водата беше гореща. Промъкнах се зад нея и започнах да я галя по раменете и надолу до бедрата. Тя подскочи, но след това се обърна и ме целуна. Очаквах да бъде ядосана и след това да ме убие, но не тя беше биполярна.
Тя ме притисна в стената, но аз я спрях.
-Стефи, не се насилвай.-казах аз.
-Правя каквото си искам.-каза и сложи ръцете си на врата ми и ги предвижваше надолу.
Хванах и ръцете и я обърнах с гръб към мен. Сложих шампоан на ръцете си и започнах да го разтърквам из цялото и тяло. За първи път от толкова много време се чувствах спокоен, че никой няма да я докосне. Тя отново се обърна към мен и ме целуна. Започна от устните ми и продължи надолу, докато най-накрая стигна до корема. Попита ме:
-Искаш ли да продължа надолу?
-Ъмм...да-казах аз.
-Щях да продължа ,ако не беше ме излъгал за това с тоалетната. -каза тя ,взе си кърпата и дрехите, след което излезе от банята.
О, боже това момиче ме подлудява.
(Гледна точка на Стефи)
Излязох от банята и влязох в стаята си. Облякох си една черна тениска и черните дънки, които бяха скъсани на коляното.
Слязох при Тервел, защото исках да ми обясни какво се случва. Беше седнал на дивана и гледаше земята, като се беше облегнал на дланите си. Отидох и го прегърнах.
-Кажи?-злобно каза той.
-Не знам какво става, но искам да ми обясниш всичко.
-Не е сега момента.-каза и ме избута.
-Знаеш ли колко спокойно беше без теб? Почувствах Денис по-близък. Сякаш той беше моя по-голям брат.
-Ако искаш си иди при него тогава.
-Да отиде при кого?-попита Денис, слизайки по стълбите.
-При който си иска да отиде, аз се махам.
-Никой не е виновен, за това, че не споделяш, не говориш и подобни. Искам просто да сме като преди.-отговорих.
-Нищо няма да е като преди.-каза той, ставайки от дивана.
-Не! Знам, че не си тръгнахте заради Виктор. Няма логика, защото той не е толкова лош, а и ти не си страхливец. Или си?
-Стефи, престани!-каза бесен той.
-Не, няма! Открадна ми най-добрата приятелка, вместо да вземеш сестра си. Остави ме и си тръгна. Искаш още да те наричам мой брат?-казах, отивайки към него. Видях как голямата му ръка се спуска към мен, когато някой я стисна толкова силно, че Тервел изохка. Беше Денис, който изглеждаше много ядосан.
-Какво ти е виновна сестра ти,че шибаното ти гадже е уличница и те е зарязала?-изкрещя Денис.
Щом чу тези думи Тервел събори Денис на земята и започна да го налага с юмруци.
-Прав си. Не е виновна тя, ти си ми винвен.-каза Тервел.
Тогава се чу скърцането на входната вратата и Вивиан влезе.
-Аз дойдох само....О,боже какво става?-каза тя, като видя Тервел върху почти припадналия Денис.
-Ти ставаш Виван. Моля те укроти Тервел.-казах аз почти плачейки.
Тя отиде до Тервел и го дръпна. Хвърлих се върху Денис със сълзи на очи.
-Добре ли си? Денис? Кажи нещо.
-Нещо.
-Ела с мен.-казах и му помогнах да стане. Той избърса една сълза с палеца си и излязохме вън. Денис влезе в колата си и ми отключи вратата. Отворих я и седнах на седалката.
-Не беше нужно...-казах едвам, като издърпах ръкава си, за да избърша кръвта, която се беше разтекла от носа му.
-Не бих оставил нещата така.-каза, хващайки ръката ми.
-Не искам да се прибираме.
-Няма да го правим.-каза той и запали двигателя на колата.