Гледната точка на Роуз
Все още лежах на леглото си, когато чух шумът от затварянето на вратата. Бързо станах и започнах да тършувам из стаята. Лиъм ще отсъства до вечерта, така че ще имам на разположение четири часа да претърся целия мезонет преди той да се върне в осем часа. Започнах да изваждам нещата от шкафове, гардероби и от килерите във всяка стая. повечето от нещата, които успях да намеря бяха или дрехи или документи свързани с неговия бизнес, но нищо което би могло да създаде проблеми да мен и на семейството ми. Върнах папките в едно от чекмеджетата в бюрото му и се огледах. Нямаше друго място където би държал документите....освен едно. Без да се замисля хуквам към спалнята и със замах отварям вратата на огромната му гардеробна. Точно в стената, зад закачалките с ризите му бях открила нещо като малък сейф преди няколко дни, но така и нямах възможност да го отворя, защото точно тогава Лиъм се прибра от работа.
Внимателно избутат дрехите в единият край и пред очите ми се откри малкият сейф. Имаше комбинация, която естествено беше неизвестна за мен. Опитах се да си спомня дали някъде съм виждала записки с пароли или нещо което би могло да ми помогне да отворя това нещо, но така е не успях. Беше невъзможно имаше хиляди папки, във всяка една от тях може да бъде проклетата парола, а може би дори не си е правил труда да я записва някъде.
Внезапния звук от отключване на входната врата ме стряска и успявам да съборя няколко закачалки на пода. Молейки се, че той е чул това започнах бързо да ги събирам и недодялано се опитвам да нагодя падналите ризи, на закачалките и да сложа обратно на мястото им.
- Роуз?! - гласът му изпраща нова вълна на паника, която преминава през тялото ми, но въпреки това пордължавам да подреждам. Стъпките му се приближават все повече и повече. Успявам да сложа и последната риза на поставката и се втървам към леглото, скачайки отгоре му. Грабвам книгата и отварям на случайна страница, преструвайки се, че чета. Десет секунди по-късно Лиъм влиза в стаята. Повдигам глава към него и усмивката, която бях фалшиво залепила на лицето си преди секунда застива на лицето ми. Изражението на лицето му бе студено и видимо ядосано. Дали ме беше чул? Звукът бе силен, но имаше минимален шанс да не беше. Бавно влезе в стаята и без да обелва и дума отиде в дрешника. Усещах как потта избива по врата и дланите ми. Сърцето ми сякаш се удряше в гърдите ми, устата ми пресъхна. Свали сакото си а след това и вратовръзката си. Докато беше с гръб към мен, обърна глава на една страна и каза тихо, но достатъчно, че да го чуя.
- Ела тук. - преглътнах и с бавни стъпки се отправих към него. Бях на няколко сантиметра от него, когато си обърна към мен. Погледът му обходи тялото ми няколко пъти, след което сложи вратовръзката си на очите ми завързвайки я, така че да не мога виждам. Няколко минути изминаха, а никой не обелваше и дума. Най-накрая събрах сили и тихо прошепнах..
- Лиъм какво правиш?
- Шшшш..- усетих как застава зад мен и гали раменете ми. Уститте му се премистиха до ухото ми и прошепва думите, които накараха тялото ми да замръзне. - Кажи ми Роуз, не са ли те учили, че не е е прилично да тършуваш из нещата на хората?
Здравейте!!! Ето я новата глава, която обещах. Тази история ще продължа, тъй като гласовете за нея бяха безбройни! Надявам се, ме ви е харесала. Обещавам, че следващата ще е по-дълга. Напишете какво мислите, че ще стане. Дали той е я хванал или просто си играе с нея?!?!