- Какво правиш тук? - попита ме той. - не се прави на невинен, видях те с Хосок. Нали щеше да излезеш с Техьонг? Какво стана?
- Защо си ме проследил?
- А ти защо ме излъга?
- Нека се приберем и ще ти обясня. Иначе тук всички ще ме гледат странно. - казах и огледах кафенето.
- Добре.
Прибрахме се за десет минути. Седнахме на дивана и започнахме да си задаваме въпроси.
- Защо ме проследи? - започнах аз. - И как разбра, че лъжа?
- Проследих те, защото знаех, че ще излизаш с Хосок. Просто го разбрах. А сега... За какво си говорихте?
- Ами ти не искаше да ми кажеш за теб и Хоби затова реших да питам него. Просто искам да знам.
- За бога, защо се месиш в живота ми? Ако искам ще ти кажа. Аз не исках и точка. Между другото той какво ти е наговорил за мен?
- Ами че сте били заедно и сте се разделили, защото си му изневерил.
Юнги не каза нищо повече. Замълча, както прави винаги.
- Юнги... Вярно ли е?
- Може би...
- Как си могъл! Хоби е толкова добро момче.
- Беше. Той се промени затова и го напуснах.
- И кой беше късметлията, заради когото си зарязал Хоби?
- Няма да ти кажа!
- Добре тогава. Много добър приятел си.
- Казах ти и преди, има неща, които искам да ти кажа, но не мога.
- И защо си ми тук? Нали причината, заради която те виждам е, за да ми помогнеш да си спомня. Ти постоянно криеш неща от мен. Как да си спомня като криеш?
- Ами... Това беше условието.
- Какво условие?
- Някакво! Просто ме остави. Нямаш си и на идея какво правя за теб.
След това се изправи и излезе от апартамента. Този дух ме обърква все повече и повече. Този път няма да се измъкне така. Изправих се и също излязох от нас. Щях да последя приятеля си. Отново.