На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 14 - Честит Рожден Ден Филиз

Ема се събуди от лъч слънчева светлина, струящ  право в очите ѝ. Стана, повдигна се на лакти, поогледа се наоколо след това се отпусна отново на възглавницата и се загледа в тавана. Тялото я болеше. Изминалият ден ѝ се струваше като няколко. Трудно ѝ бе да повярва, че бяха изминали само два дена от пристигането ѝ при фееридите. Спомените от вчера, особено как всъщност се бе върнала в стаята си, леко  се губиха. Помнеше последно как всички се разотиваха и Лили за втори път се опита да мине на пряко през вратата и след това пълен мрак.
Ема се изправи от леглото и погледна часовника, беше два по обяд. Не се учуди особено като се имаше предвид колко уморена беше. Зачуди се дали и другите спяха още. Едва ли, те бяха опитни.
Минути по – късно Ема вече бе в екшън. Нещо в нея ѝ подсказваше, че не бе добра идея да се излежава по никое време. Набързо облече някакъв черен потник и три четвърт клин и напусна стаята си.
Коридорът беше пуст, беше много тихо. Изведнъж се чу трясък, нервно измяукване и някаква  ругатня  за край. В началото на коридора се показа пухкава топка косми, котаракът, който Ема бе видяла в офиса на  Фелисия. Той пролетя през коридора, а след него се показа Алек, който устремено се опита да го уцели с някаква джапанка, която мина на косъм от лицето на Ема. Не че щеше да я заболи особено, но определено бе голяма изненада. Алек  видял изражението ѝ, побърза да заговори:
- О, извинявай Ема. Добре ли си? Просто тази проклета котка винаги гледа да ме изнерви. Хайде станала си тъкмо навреме за обяда. - той се подсмихна леко, след това  тръгна обратно.
Момичето нямаше друг избор освен да последва Алек.
Трапезарията този път беше празнично украсена. Имаше окачени балони по стените и полилея, и имаше голям надпис гласящ:

„Честит Рожден Ден Филиз”

Отделно не можеше да не се обърне внимание на огромната трапеза и триетажната торта, която стоеше в средата на масата.
- Тъкмо на време, правим парти изненада за Филиз. – усмихна се Луиза – Тя тренира с Ищар в тренировъчната зала, настанявай се някъде.
Ема седна и в този момент вратите от другата страна на стаята се отвориха и Филиз връхлетя през нея, косата ѝ беше сплетена на разпасваща се плитка, държеше кърпа, с която да забърше потта си, беше облечена с потник подобен на този на Ема и къси панталони. Бе застанала с гръб към стаята говореше с някого на вратата, вероятно Ищар. Още дори не подозираше за очакващата я изненада. Обърна се и на лицето ѝ се изписа странна гримаса, смеска между нещо неочаквано и нещо прекрасно.
- Честит Рожден Ден! – преминавайки през стаята с пъргавината на грациозна сърна, Луиза прегърна Филиз.
- Благодаря ви много! – каза тя, когато Луиза я пусна от хватката си – Аз дори бях забравила.
На лицето на допреди малко не подозиращото момиче се изписа истинска усмивка. Тя се настани на стола да Ема и пиршеството започна.
- И сега къде ще копунясваме? – попита Алек
- Мислех си за Вегас, научих за един прекрасен клуб „Ангелско сърце” – отговори му Том.
- Аз съм за, Том никога не греши за тези работи. – Съгласи се Сам. – Вие какво мислите?
Но преди някой изобщо да бе успял да отвори уста, вратите на трапезарията се отвориха с трясък и през тях премина дебела набита жена с подстригана на черта руса коса. Беше облечена в цикламена рокля, имаше бяла боа и в ръцете си държеше животинче, което не можеше да се определи дали не бе част от костюма.
- Филиз скъпа! Честит Рожден Ден! – усмихна и се жената.
- Лельо Клаудия, какво правиш тук? – попита учудено Филиз. И въпреки че на лицето ѝ се изписа усмивка в очите  ѝ се четеше ужас.
- О боже! Сега няма да ходим никъде! – промънка Алек и побърза да излезе през другата врата преди леля Клаудия да го бе спряла. Сам  го последва.
Непозната за Ема жена се настани на един стол, а той от своя страна щеше да изкрещи ако бе живо същество.
- Филиз, работата на майка ти се проточи, помоли ме да отговарям за вас докато се върне – каза жената с надменна усмивка. Погледна към Ема и усмивката на мига се изпари. –  Ти сигурно си новото ни попълнение, съдейки по вида ти, не си тренирала. Ищар хайде вие двете отидете да потренирате малко!
- Лельо, ние с нея до преди малко тренирахме, трябва да си почине. – Филиз неодобри решението на леля си.
- Ами, кой друг да пратя, брат ти се изпари, а Том не блести особено. Така че вървете.
- Хайде Ема – подкани я Ищар.
И двете тръгнаха към залата за тренировки.
- Дали съзнава че е груба? – попита Ема.
- О съзнава го и още как, не понася мисълта, че Фелисия е на по – високо ниво от нея. Защото не знам дали някой ти е казал, че когато се родят две еднополови деца на някой от владетелите на кралствата по -силното остава да управлява, а ако другото дете  не си намери съпруг с когото да управлява в някое от другите владения, силата му бива отнета и  той или тя трябва да продължи живота си в света на хората. Такъв е случая и тук, затова като дойде да замества Фелисия, Клаудия се държи грубо и високомерно. Но спокойно тази вечер на сто процента няма да си стоим в къщи. Предлагам ти вечерта да си  легнеш с дрехите – предложи Ищар и отвори вратата на залата за тренировки.