- О, да, бейби. Толкова си секси, когато режеш лука.
*Чонгкук притисна възглавница до ушите си*
Смях. - Намджун, стигааа. Опитвам се да направя салатата.
- Мммм. Остави салатата и ела да оправиш мен.
*Серия мляскащи звуци. Чонгкук притисна по-силно възглавницата до ухото си*
- Стигаааа, Намджун. Съседите ще чуят.
- Нека само да...
- Не, махни се от мен!
- Моля те... Ще бъдем тихиии... Никой няма да чуе...
- Ах... Ох... Трябва да... Трябва да извадя печеното... Ах...
*още мляскащи звуци*
- Намджун... Трябва да... Стига...
- Ммм... Какво ще кажеш вместо във фурната да сложим нещо топло в теб?
- Стига... Някой ще... Аххх... Чуеее...
- Няма. Тези стени са дебели.
- НЕ, НЕ СА! - извика Чонгкук към стената.
Последва миг тишина.
- Ауч! Джин, това за какво беше? Ауч!
- Аз казах ли ти да спреш!
- Ама аз...
- Аз казах ли ти...
- Ауч!
- ...да се...
- Ауч!
- ...СПРЕШ!
- Ама аз... Ауч! Само исках да... Ауч! Джин нееее... Остави тигана... Джинииии... Какво прав-... Къде се каниш да хвърляш тая тендже - АУЧ!!