"Срещата" с Юнги мина повече от добре. Трите часа, които У Шин бе заявил, че трябва да прекараме заедно, определено не бяха ужасни. Дори малко, ама съвсем малко, бяха приятни. Разбира се, по-скоро бих си заврял главата в задника пред това да го призная на лудия психиатър.
- Хоби! - чух твърде енрусиазираният глас на майка от кухнията и направих гримаса. - Как мина, миличък? Сприятелихте ли се?- започна да ме напада с въпроси още от прага на кухнията тя.
И това ако е живот...
Събух си обувките, усилвайки звука на музиката, кимнах и доста скоростно се покрих в стаята си. Да живее човекът, измислил слушалките!