Гледната точка на Хари:
Откакто научих новината, че брат ми ще се жени за момиче, което почти не познава, се замислям, че това можех и да съм аз, ако баща ми беше останал с майка ми. Разбира се, че подкрепях Себастиан, както съм правил през целия си живот, но не мога да разбера защо се е съгласил. Може би пък наистина я харесва. Райли беше много красиво момиче. Нормално е да има чувства към нея, макар че цялата тази идея за брака и решението на родителите им, ми се струва доста прибързана.
Датата все още не беше определена. Знаеше се само че ще се състои през август. Баща ми изобщо не искаше да научавам, а да не говорим за присъствието ми, когато деня настъпи. Дори не са им казали за мен. С татко никога не сме били в перфектни отношения. Той обичаше Себастиан. Може да съм по-големия, но аз съм копелето в семейството. Не съм Хейл. Не съм един от тях. На практика не съществувам за тях. С времето се научих, че ако искам да постигна нещо в живота, мога да разчитам само и единствено на себе си. Бях свикнал да се боря със трудностите. Когато исках нещо, го получавах най-вече заради труда, който влагах. Въпреки печалбите, които бизнесът на семейство Хейл получава, никога не съм се възползвал от това. Разбирам гнева на баща си. Не иска да ме вижда и не ме зачита за свое дете, но аз имах пълното право да бъда до брат си в този ден. Благодарен съм, че той успя да ми се обади и да ми каже. Приех поканата му за престоя в хотела, в който щеше да се състои сватбата само защото не исках да е сам. Знаех, че няма да може да говори с татко. Няма да може да признае това, което наистина изпитва. Щеше да се страхува от реакцията на родителите си и на мен това ми беше пределно ясно.
Както и предполагах след събранието, за което аз така културно закъснях, Себастиан дойде да поговори с мен. Оказа се, че не знае много за Райли и нямат почти никакви общи интереси, но беше съгласен да се омъжи за нея, за да са доволни родителите му. Съчувствах му. Наистина го правех.
Тази вечер щеше да се състои една голяма семейна вечеря, на която предполагам отново ще се обсъжда сватбата. Вместо в ресторанта на хотела, решиха да излязат някъде навън. Аз отново не бях поканен, но по настояване на брат си, щях да отида. Само и единствено заради него.
Когато започнах да се приготвям осъзнах, че отново ще закъснея. От тези мои внезапни появявания баща ми сигурно ще получи инфаркт. Е, има само един начин да разберем какво ще стане.
***
Паркирах скъпият си черен автомобил, за който работих наистина усърдно, пред още по-скъпия ресторант и излязох от него. Заключих го и бутнах ключовете в джоба на дънките си. Запътих се към входа и още преди да съм влязъл забелязах голямата маса, на която се бяха разположили седем души. За щастие явно Себастиан се беше обадил и на масата се намираха още едни прибори. Това беше добре. Няма да ми се наложи да стоя като глупак, който се е изръсил там, където не е желан. Прекрачих прага на елегантното място и се запътих към масата. Себастиан ме видя и се усмихна, а татко се обърна и веднага се намуси. Сигурно му се искаше да ме застреля на място. Не му обърнах внимание и се настаних на свободното място до брат си, което пък се намираше точно срещу бъдещата му съпруга. Усмихнах й се, а тя отвърна. Колкото и грешно да беше, си позволих да я огледам. Наистина беше красива. Прекрасна. Дългата й кафява коса се спускаше на небрежни къдрици по гърба й, а очите й изглеждаха по-светли заради ярката светлина в ресторанта. Роклята, която беше облякла й стоеше прекрасно. Всъщност, само предполагах, че е така, защото тялото й беше скрито зад и под масата.
- Радвам се, че дойде. – прочетох по устните й. Не знам защо не го каза на глас, но сигурно, за да не направи скандал.
- Благодаря ти, Рай. – отвърнах й по същия начин, а тя се изчерви заради прякора, който използвах. Наистина беше много сладка и толкова красива… Господи, Хари! Какви ги вършиш? Тя ще бъде съпруга на брат ти? Осъзнай се – казах сам на себе си и се постарах да отклоня погледа си от нея, но просто не можех. Тя беше съвършена. Във всяко едно отношение относно външния си вид.
- Хари, ние с теб не сме се запознали официално? – преместих погледа си от Райли към приятелката й, която стоеше до нея.
- Да, ти трябва да си Кейти, нали? – усмихнах се.
- Откъде знаеш? – попита приятно изненадана.
- Себастиан ми е споменавал за теб. – тя сведе поглед към чинията пред себе си и не каза нищо повече. Защо всички се срамуват от мен? Толкова ли съм отблъскващ? Или може би причината беше факта, че съм незаконен син на господин Ричард Хейл.
- Имаш ли си приятелка? – гласът й отново профуча край ушите ми, карайки ме да я погледна.
- Не. – отговорих искрено и взех чашата с вино в ръцете си.
- Така ли? – звучеше учудена. Това дали беше комплимент, или беше обида?
- Да. – отговорих напълно убеден. Щях да знам, ако имах гадже.
- Райли ми каза, че си имаш приятелка. – Кейти изстреля, а Райли я погледна с разширени очи. Какво става тук?
- Не ти ли казах, че не е имал сериозно гадже от години? – Себастиан се намеси и погледна към бъдещата си годеница.
- Аз… сигурно не съм те разбрала. Извинявай, Баш. Бях твърде заета да си мисля за сватбата. – тя се усмихна, а той стисна леко ръката й. Баш? За първи път чувам някой да го нарича така. – Извинявай, Кейти. Не съм разбрала правилно. – извини се на приятелката си, която честно казано изглеждаше облекчена вместо разстроена или излъгана.
- Няма проблем. Случва се. – усмихна се и отново насочи вниманието си към мен. – Е, Хари с какво се занимаваш? – тя продължи да любопитства и да ме разпитва.
- Работя в една автомобилна компания.
- И затова колата му е последен модел. – Себастиан ме потупа по рамото и се засмя.
- Не е вярно. Това, че колата, която купих е производство на компанията, не означава, че са ми я подарили.
- Знам, спокойно. Не се ядосвай. – брат ми ме увери и насочи вниманието си обратно към разговора на възрастните, който както предполагах беше свързан със събитието през август.
Стараех се да не се обаждам много, за да не притеснявам баща си, който и без това не беше във възторг от присъствието ми. Вместо това мислите ми бяха при случилото се по-рано. Защо Райли е казала, че имам приятелка? Наистина ли е разбрала погрешно, или го е направила нарочно? Ако е било нарочно, защо й е да го прави? Имах толкова много въпроси, на които най-вероятно никога нямаше да получа отговори.
Вечерята мина сравнително нормално, ако изключим някои от обидните нападки на баща ми спрямо мен. Малко преди да поискат сметката, Райли каза, че ще отиде до тоалетна. Сметнах това за шанс. Шанс, да я попитам защо е казала, че съм зает. Не беше кой знае какво, но ми беше любопитно. Изчаках я да се скрие от погледа ми преди и аз да се изправя. Никой не забеляза, че ставам от масата. Себастиан беше твърде зает да спори с някого по телефона, за да ми обърне внимание, а четиримата възрастни бяха прекалено вглъбени в някакъв смешен разказ, който баща ми разказваше. Отдалечих се и свих към тоалетните. Нямаше просто да вляза, затова щях да изчакам Райли отвън. Може би минаха десетина минути, когато вратата се отвори за пореден път и този път тя излезе през нея.
- Хари? Какво правиш тук? – попита учудена.
- Трябваше да говоря с теб за нещо. – отговорих. – Защо си казала на Кейти, че имам приятелка? – не исках, а и нямах време да увъртам, затова карах направо.
- Разбрала съм грешно Себастиан това е. – опита се да ме подмине, но хванах ръката й. Почувствах как сякаш електричество премина през тялото ми, но се постарах да го игнорирам и отново я обърнах към себе си. Тя сведе поглед надолу към ръцете ни, а след това го върна обратно върху моя.
- Напълно ли си сигурна, че си разбрала неправилно? – попитах, взирайки се в кафявите й очи.
- Да, убедена съм. – засмя се нервно. – Какво мислиш за Кейти?
- Райли не сменяй темата, моля те.
- Каква тема? Това не е тема на разговор. Просто ме попита и аз ти отговорих. Станало е неволно, не съм го искала. Сега, би ли ме пуснал? – пуснах ръката й, но веднага усетих липсата. Какво ми ставаше? Та аз дори не я познавах. Не сме говорили, а се чувствам странно, когато съм около нея.
- Райли! – чухме гласът на баща й. Тя се стресна и ме изблъска на още по-голямо разстояние от себе си. – Какво правиш тук… с него? – погледна ме сякаш съм боклук.
- Засякохме се. – отговори и ме погледна. – Благодаря за пожеланията. Означава много за мен и съм сигурна, че същото важи и за Себастиан. – разбрах, че каза това, за да нямаме и двамата проблеми с баща й.
Наблюдавах как вървяха обратно към масата и едва тогава забелязах тялото й. Роклята подчертаваше извивките й, точно както очаквах... и си представях. Себастиан определено е късметлия с това момиче. Умна, красива и невинна. Такива са рядкост. Да видиш момиче като Райли в днешно време беше рядкост.