The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава трета

Гледната точка на Хари:
   Откакто научих новината, че брат ми ще се жени за момиче, което почти не познава, се замислям, че това можех и да съм аз, ако баща ми беше останал с майка ми. Разбира се, че подкрепях Себастиан, както съм правил през целия си живот, но не мога да разбера защо се е съгласил. Може би пък наистина я харесва. Райли беше много красиво момиче. Нормално е да има чувства към нея, макар че цялата тази идея за брака и решението на родителите им, ми се струва доста прибързана.
   Датата все още не беше определена. Знаеше се само че ще се състои през август. Баща ми изобщо не искаше да научавам, а да не говорим за присъствието ми, когато деня настъпи. Дори не са им казали за мен. С татко никога не сме били в перфектни отношения. Той обичаше Себастиан. Може да съм по-големия, но аз съм копелето в семейството. Не съм Хейл. Не съм един от тях. На практика не съществувам за тях. С времето се научих, че ако искам да постигна нещо в живота, мога да разчитам само и единствено на себе си. Бях свикнал да се боря със трудностите. Когато исках нещо, го получавах най-вече заради труда, който влагах. Въпреки печалбите, които бизнесът на семейство Хейл получава, никога не съм се възползвал от това. Разбирам гнева на баща си. Не иска да ме вижда и не ме зачита за свое дете, но аз имах пълното право да бъда до брат си в този ден. Благодарен съм, че той успя да ми се обади и да ми каже. Приех поканата му за престоя в хотела, в който щеше да се състои сватбата само защото не исках да е сам. Знаех, че няма да може да говори с татко. Няма да може да признае това, което наистина изпитва. Щеше да се страхува от реакцията на родителите си и на мен това ми беше пределно ясно.
   Както и предполагах след събранието, за което аз така културно закъснях, Себастиан дойде да поговори с мен. Оказа се, че не знае много за Райли и нямат почти никакви общи интереси, но беше съгласен да се омъжи за нея, за да са доволни родителите му. Съчувствах му. Наистина го правех.
   Тази вечер щеше да се състои една голяма семейна вечеря, на която предполагам отново ще се обсъжда сватбата. Вместо в ресторанта на хотела, решиха да излязат някъде навън. Аз отново не бях поканен, но по настояване на брат си, щях да отида. Само и единствено заради него.
   Когато започнах да се приготвям осъзнах, че отново ще закъснея. От тези мои внезапни появявания баща ми сигурно ще получи инфаркт. Е, има само един начин да разберем какво ще стане.

***
 

  Паркирах скъпият си черен автомобил, за който работих наистина усърдно, пред още по-скъпия ресторант и излязох от него. Заключих го и бутнах ключовете в джоба на дънките си. Запътих се към входа и още преди да съм влязъл забелязах голямата маса, на която се бяха разположили седем души. За щастие явно Себастиан се беше обадил и на масата се намираха още едни прибори. Това беше добре. Няма да ми се наложи да стоя като глупак, който се е изръсил там, където не е желан. Прекрачих прага на елегантното място и се запътих към масата. Себастиан ме видя и се усмихна, а татко се обърна и веднага се намуси. Сигурно му се искаше да ме застреля на място. Не му обърнах внимание и се настаних на свободното място до брат си, което пък се намираше точно срещу бъдещата му съпруга. Усмихнах й се, а тя отвърна. Колкото и грешно да беше, си позволих да я огледам. Наистина беше красива. Прекрасна. Дългата й кафява коса се спускаше на небрежни къдрици по гърба й, а очите й изглеждаха по-светли заради ярката светлина в ресторанта. Роклята, която беше облякла й стоеше прекрасно. Всъщност, само предполагах, че е така, защото тялото й беше скрито зад и под масата.