Стая в дома на Капулети.
Влизат Капулети, Синьора Капулети и Парис.
КАПУЛЕТИ
Такава завъртя ни, драги графе,
че нямах случай да говоря с нея.
Те много се обичаха с Тибалт.
А пък и аз обичах го. Съдба!
Какво да правиш, всички ний сме смъртни.
Сега е късно. Легнала е вече.
Признавам, че ако не бяхте вие,
и аз да съм в леглото си от час.
ПАРИС
Да, да, додява, който се годява
в жалейни дни. Синьора, лека нощ!
И поздравете дъщеря си!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
С радост.
А утре сутрин ще говоря с нея.
Сега се е затворила в скръбта си.
КАПУЛЕТИ
Но аз, мой графе, отсега ще дръзна
да ви предложа нейната любов.
Тя волята ми няма да пречупи.
Аз вярвам в туй! Какво ти вярвам — знам го!
Жена, преди да легнеш, навести я
във стаята й — нека чуе вече
за любовта на драгия ни Парис
и затова, че — слушаш ли ме? — в сряда...
Но чакай! Днес какво сме?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Понеделник.
КАПУЛЕТИ
Как? Понеделник? Хм, тогава сряда
е малко рано. Нека е четвъртък.
В четвъртък, значи, тя ще се венчае
за скъпия ни граф. А вие, синко,
готов ли сте? Или да поотложим?
Ще бъде скромно. Само между свои.
Защото, ако вдигнем шумна сватба
тъй скоро след Тибалтовата смърт,
ще кажат, че не тачим паметта
на сродника си. Половин дузина
поканени и толкоз. Във четвъртък.
Какво ще кажете?
ПАРИС
О, само туй, че
бих искал тоз четвъртък да е утре!
КАПУЛЕТИ
Тогава тръгвайте! Четвъртък, значи...
Ти, жено, говори със Жулиета,
преди да легнеш, и я подготви
за предстоящия й сватбен ден.
Доскоро, графе!... Запалете свещи
във стаята ми! Толкова е късно,
че още малко и ще стане рано!
Спокойна нощ!
Излизат.