На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 5 - Първата сила

Явно сънят, който заспа Ема наистина беше доста релаксиращ. Едно от доказателствата беше, че като се събуди и погледна часовника до главата си, видя че още няма шест. Въпреки това слънцето вече образуваше пурпурни  сияния над хоризонта. Ема стана и дръпна завесата, очертаваше се прекрасен летен ден. Филиз не и беше казала, кога е закуската, затова тя реши първо да си вземе душ. Когато беше под душа, тя си спомни, как преди лягане мислеше, че ще се събуди на друго място и ще помни всичко. Повечето хора биха се ужасили, биха се чудили какво ли прави семейството им без тях, но характера на Ема не беше устроен така, особено когато не помнеше нищо за предишния си живот. Когато свърши с душа реши да поседне на масата в кухненския бокс и да похапне нещо малко, да залъже глада.  Тъкмо отваряше хладилника да си вземе нещо, когато се почука на вратата. На Ема и беше омръзнало да я заварват по хавлия. Открехна вратата.  Отвън я чакаше Фили.Щастлива и широко усмихната. В сравнение с Лили, която заспиваше на дивана в коридора, Филиз изглеждаше сякаш беше станала преди часове.
- Хайде обличай се, трябва да те водя на едно място. – каза Филиз с бодър глас
- Къде, и точно сега ли, не може ли по – късно?
- Не може защото това се прави на изгрев.
- А какво ще правим?
- Няма време за въпроси хайде, че слънцето не чака.
Ема влезе обратно вътре, тъй като Филиз и Лили бяха облечени с блуза и панталони и тя реши да направи така. Извади едни къси панталони и блуза с къс ръкав, бързо ги нахлузи и излезе навън.
- Хайде имаме само двадесет минути до пълен изгрев – изкрещ Филиз и тръгна да бяга по коридора.
На Лили и отне време да разбере какво става, но щом се осъзна, стана и побягна след Филиз, сякаш до сега не беше заспивала на дивана. Ема също тръгна след тях и след малко ги настигна.
- Сега къде отиваме?  - попита Ема леко запъхтяна.
- В залата за тренировки. – отговори Филиз.
След броени минути трите момичета се изправиха пред малка вратичка със стъклено прозорче. Филиз я отвори и направи знак на Лили и Ема да влязат.
Стаята, в която се намираха беше голяма. Пълна с фитнес уреди, греди за ходене, въжета за скачане и други подобни работи. Но огромно впечатление правеха, оръжията, които висяха по стените.  Имаше един цял кът пълен с оръжия, което говореше на Ема, че това не е за украса. Всички от вчерашното й обкръжение бяха там, но имаше и една непозната жена, която като я видя се приближи. Алек изникна от някъде и започна да я представя на Ема.
- Това е Ищар, най – старата от нас, тя е тук от девет години. – каза с възторг той.
- Алек няма смисъл от такива представяния. Изкараме сякаш съм някаква богиня.- докато го казваше тя подаде ръката си на Ема.
- Хайде да тръгваме, че  ще закъснеем. – от някъде дойде Сам и тръгна без да обръща внимание, дали другите го следват.
Като излязоха в двора на сградата, Сам извади нещо и отвори дупка в една от каменните стени, всички го последваха. Дори и Ема, която не беше виждала такова нещо преди. Озоваха се на брега на една река, която беше обградена от високи скали.
- Ето тук умря ти – каза Алек гледайки към реката, – намерихме те на този бряг, синьо – лилава, окървавена и почти без ляв крак.
- Уа-у! Не мога да си го представя.- каза Ема с леко отвращение.
- И не искаш – довърши Сам, –но сега сме тук за да вършим работа.
- Знаеш ли защо си тук? – попита Алек
- Не.
- Тук си за да вземеш силите си и да станеш феерида. – каза с нежен глас Ищар.
Всички се бяха подредили в кръг и хванали за ръце. Те инструктираха Ема да отиде в средата на кръга. Тя го направи и застана там. Всички около нея започнаха в един глас да казват някакви думи, който тя не разбираше. Слънцето тъкмо подаваше лъчите си над хоризонта. То огря кръга, огря и Ема и тогава, около нея се образува кръг от синкава светлина, наподобяваща тази на гръмотевица. Тя обви Ема в прегръдките си. Светлината беше толкова силна и ярка! Такава никой от тях да сега не беше виждал. Внезапно светлината се разпръсна освобождавайки силна остатъчна вълна, която сгромоляса всички останали на земята. Всички се изправиха и видяха Ема да стои в средата на кръга, леко запъхтяна .На нея и нямаше нищо, но целият кръг под нея беше изгорен.
- Как го направи? – попита учудено Филиз. – И изобщо добре ли си?
- Да на мен ми няма нищо, вие добре ли сте?
Елза имаше малко кръв на лакътя и тогава за първи път Ема успя да види, как човек се възстановява на момента.
- Да тръгваме! -  подкани ги Алек отвори портала.
Ема влезе последна и доста учудена от случилото се.