Вече съм на наказанието. Популярния е на съседния чин, а Кели е до него. Тя си играе на телефона а аз пиша бележка на Марк.
" Изчакай Кели да тръгне, аз да се прибера и ела. Тя може да заподозре нещо ако тръгнеш с мен"
Подадох му я. Той ме погледна и кимна. Аз се усмихнах, той също. Продължих да пиша есето си и в следващия момент Марк ми подаваше бележка.
" А брат ти знае ли, че си ме поканила?"
Кимнах. Вече бях говорила с него преди наказанието. Той ме изненада, като каза, че няма нищо против.
Наказанието свърши. Кели тръгна. Аз тръгнах след нея и бях почти пред къщата, когато чух някой да бяга зад мен. Беше Марк
- Аз..- дишаше тежко- Стигнах..
- Ти си луд. Можеше да си вървиш нормално.
- С бягане е по-забавно.
- Идиот. Хайде влизай вътре.
- Да госпожо!
- Браяян тук смеее.
- Добрее- Извика той.- да не правите нередни неща ей!
- Браян. Ще те убия.
- И аз те обичам сестричке!
- Даа. Марк-обърнах се към него- ще идваш ли или ще стоиш като пирон?
- Идвам.
- Еми хайде де!
Влязохме в хола и пуснах филма.
- Изчакай само да отида до горе замалко.
- Добре.
Качих се в стаята си и се преоблякох набързо. Няма да стоя с униформата. След това веднага в кухнята да направя пуканки. Вече всичко е готово. Върнах се в стаята и седнах на дивана до популярния.
Г.т. Марк
Ел дойде и седна до мен. Гледахме филма и не след дълго усетих някаква тежест на рамото си. Тя беше заспала. О боже. Добре, доколкото знам просто не трябва да мърдам докато тя не се събуди.
- Тя да не заспа?- Браян дойде.
- Ами така изглежда.
- Добре тогава. Нека си поговорим за някои неща.
- Дообре..?
- Така: Първо- ако и направиш нещо ще те направя на доматено пюре. Второ- ако искаш да оживееш не мърдай докато тя не се събуди. Знам от опит
- Добре ще е да знам.
- Айде аз излизам.
- Т-ти си луд нали?
- Неп. Отивам да се поразходя. Чаоо
Ще го убия. Да ме остави сам с нея. Емии аз сега какво да правя? Еми да- просто и аз ще си дремна.
....
Събудих се, а Ел още спеше. Но имаше нещо различно. Имам предвид че тя се беше сгушила в мен.
В следващия момент тя отвори очи. Осъзна се, стана и погледите ни се срещнаха. Гледахме се няколко минути в мълчание.
- Съжалявам- каза тя и отмести поглед от мен, като видях че се изчервява
- Няма проблем.
Г.т. Елизабет
-Ами след като проспахме филма... искаш ли да пуснем някакво клипче или нещо..?
- Добре- каза той и се усмихна
Пуснах клипа и посегнах към купата с пуканките. Ръцете ни с Марк се докоснаха. Бързо се отдръпнах, като изтърсих едно "Съжалявам".
Телефонът му звънна:
- Ало? Аз съм в парка... Добре. Добре ей сега идвам.- обърна се към мен- Аз ще тръгвам...
- Ами добре. Ще те изпратя.
Той стана, аз след него. Направих крачка и се спънах в килима. В следващия момент бях върху Марк, на земята. Отново се гледахме в очите.
- А-аз съжалявам...
- Спокойно. Всичко е наред- каза той и станахме. - Ами.. До утре
- Чао..
Затворих вратата и се замислих над случката. Отидох до прозореца и го гледах как се отдалечава. Иска ми се да остане.... но не трябва да бъда Идиот. Всички те изоставят рано или късно. Джак е доказателство за това...
- Ел? Прибрах се- Браян ме извади от мислите ми.
- Здравей Браян. Ти къде ходиш бе жена?
- На разходка бе мъж.- каза той и се засмяхме.
- Добре аз се качвам горе.
- Нещо да ми кажеш?
- Какво трябва да ти казвам?
- Как мина филма с Уилямс?
- Нормално...
- Ел ти беше заспала върху рамото му.
- Виж Браян спи ми се утре съм на училище трябва да ставам рано чаооо
- Ама то днес е петък...
Качих се бързо в стаята си и се проснах на леглото. Дали Марк не е различен? Не не не. Той е същия като Джак абсолютно същия. Първо ще е голямата любов, после ще се появи друга, после отново само аз ще страдам.
*Ретроспекция*
- Чуй. Ел.. трябва да ти кажа нещо.
- И аз трябва да ти кажа нещо.
- На 3. 1.. 2.. 3.
- Обичам те!
- Искам да скъсаме.
- К-Какво?
- Съжалявам.. но след като тя се появи..
- Тя? Вече има Тя? Значи всичко е било лъжа?
- Не разбираш. Аз-
- Махай се.
- Ел моля те изслушай ме.
- Не мога да те слушам повече Джак. Сега, моля те, върви си...
Звънеца ме извади от мислите ми за миналото. Слязох да отворя.
- Елизабет?
- Ти?!?
- Виж аз съжалявам за случилото се преди години. Ще ми простиш ли?
- Незнам дали ще мога...
- Добре тогава.. Ще те оставя да си помислиш. Звънни ми когато решиш- каза той и ми подаде лист с номера му.
- Добре..
- До скоро Ел..
- Чао Джак....
~~~~~~~~~~~
Глава 8 на бозичката е качена. Мислех си да вкарам малко драма и глупости и май се получи... та така.. до другата главичкааа😂😘😘❤💙💙💜😊