Гледна точка на Майкъл
Стигнах етажа и слезнах от асансьора. Влезнах в апартамента, където на дивана видях Ник.
- Къде е Джес?
- Защо? За да и се обясняваш ли? - стана и застана пред мен.
- Не смяташ ли, че това си е наш проблем?
- Тя ми е сестра.
- Познавам я от преди теб.
- И си имал гадже преди нея, но това не ти е попречило. Предлагам да я оставиш на мира.
- А аз да не се бъркаш и да не се караме. Също така да се разкараш от пътя ми. - избутах го и изтичах на горе по стълбите. Много обичам, когато Ник ми се прави на страшен. Бил тренирал бокс. Познайте какво. И аз също съм тренирал.
Качих се на горния етаж и тръгнах към наща стая. Без да почукам влезнах. Джес беше седнала на прозореца и гледаше на вън.
- Какво правиш тук? - стана от мястото си и избърса сълзите си.
- Идвам да ти обясня какво е станало.
- Няма смисъл. Просто излез.
- Няма да стане.
- Тогава аз ще излезна. - тръгна към вратата, но аз побързах да заключа и да прибера ключа в задния джоб на дънките си. - Майкъл отключи вратата!
- Не. Ще ме изслушаш.
- Няма да те слушам! - повиши тон. - Това е било лъжа от самото начало, а ти винаги си ми натяквал за това, че аз не съм те била харесвала. А сега как да съм сигурна, че не си ми изневерявал? Как да знам, че и в момента нямаш гадже от разстояние? Джейсън ще се окаже прав. И ти си като останалите.
- Какво общо има Джейсън?! - и аз се изнервих. - Просто искам да ме изслушаш и след това да решиш дали да ми се сърдиш!
- И защо да те слушам?! Защото ти всеки път изслушваш мен ли?! - вече си викахме.
- А ти кога преди си ме изслушвала?!
- Значи ме разбираш!
- Джесика! Именно, защото всеки път решаваме просто да се скараме и да не изслушаме другия всеки път се разделяме за седмица, месец. И то заради глупости и после съжаляваме, виждаме, че не можем един без друг и си обещаваме, че повече няма да се караме, а след това всичко се повтаря.
- Това доказва, че не трябва да бъдем заедно. Това ли имаше в предвид?!
- Не! Имах в предвид, че трябва да се изслушваме, когато стават недоразумения.
- Значи аз бях просто едно недоразумение, което попречи на връзката ти с Лейла?
- Просто ме изслушай!
- Хубаво! Много ми е любопитно как ще обясниш точно това недоразумение.
- Ами чуй! Да, излизах с Лейла и да, излъгах те. Но с нея се бяхме очуждили. Не се бяхме чували или виждали от три месеца и тогава се появи ти. Харесах те още от началото. И това с Лейла вече беше минало за мен. Нямаше бъдеще. А в нашата връзка имаше и то си личи. А и Лейла никога не може да те замени. С нея не бяхме гаджета, като гаджета. Смисъл един вид водехме се обвързани, но аз знаех, че тя ми изневерява тук, както и аз на нея в ЛА.
- Това няма логика. Защо просто не сте скъсали? А и ето. Ти си изневерявал. А сега не? Как да съм сигурна?
- С теб сме заедно денонощно, а с нея сме живели в двата края на страната. А и аз не искам друга. Аз искам само теб. Ти ми даваш всичко, от което се нуждая. Какво повече да търся? Имам ли причина да ти изневеря? И още повече, ако го направя ще те изгубя. А аз не искам това. - вече си говорехме нормално.
- Добре. Но още съм сърдита... мъничко. - стана от леглото и ме прегърна.
- Знаеш, че те обичам и мразя да се караме.
- И аз те обичам и мразя да става така, но и ти би реагирал остро в началото.
- Добре, но моля те не ми се сърди. Доказал съм ти, че съм с теб и само с теб и, че можеш да ми вярваш.
- Да знам, но Лейла не ми направи добро впечатление и с тази дълга прегръдка и да. Не ми хареса. А и е красива и секси.
- Ревнуваш.
- Че кой не би изревнувал?
- Ти си много по- красива от всички останали жени, много по- секси и си единствената, която виждам. Другите не ме интересуват. - след чутото тя ме прегърна още по- силно, както и аз нея. Някой почука на вратата и ни накара да се отделим.
- Да. - провикна се Джес.
- Ние с Ели излизаме. - чу се Ник от другата страна.
- Ок. До после. - отвърна Джес и след малко се чу как те напуснаха апартамента.
- Хайде да си останем тук сами. И без друго навън е студено. - предложих.
- Да. Май така е най- добре. - усмихна се толкова сладко. Не мога да опиша колко много я обичам. Тя ми е всичко.
- Добре. Аз ще се преоблека. Ти ме изчакай долу.
- Ок. - тя излезна от стаята. Аз си облякох долнище на анцуг и една тениска и слезнах долу. Тя беше на дивана. Отидох и седнах до нея, а след това я издърпах да седне в мен.
- Още ли ми се сърдиш?
- Не.
- Радвам се. - целунах я, а тя задълбочи целувката. Езиците ни се преплетоха, а ръцете ми стиснаха леко дупето и. Тя се отърка в мен, което ме възбуди още повече. - Джес недей така. - изстенах, а тя се засмя. Ръката и напипа издутината в горта част на анцуга ми. - Опитваш се да ме дразниш ли?
- Не само се опитвам, а и се получава. - отново се засмя.
- Ще ти покажа аз.
- Покажи ми. - направи смучка на врата ми, а аз изстенах.
- До тук с дразненето. - казах и се изправих, вдигайки и нея. Тя уви краката си около кръста ми, а аз изкачих стълбите и отидохме в спалнята ни. Заключих вратата и я оставих на леглото. Настаних се над нея и оставих няколко целувки по вратът и. Съблякох блузата и, а тя моята тениска. Съблякох анцуга си, а след това и клина и. Наведох се и я целунах, а през това време се отървах и от сутиена и. Та мисля, че до тук ви стига.
А/Б
Е, този път не беше голяма караница, но все пак планирам happy end, а не да са скарани. Надявам се да ви е харесала главата. Остават само още седем. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♥♥♥