Емили
Дългите ми нокти тракаха по бюрото. Бях доста нервна. Може би защото шефът ми Грег Матюс излезе с викове от кабинета си и заяви, че напуска. Никой не знаеше какво се е случило. А аз? Какво щях да правя сега? Не знаех дали ще ме уволнят или ще ме преместят. В главата ми беше пълна каша.
От пет години работя тук и харесам работата си. Не смятам, че е удачно да ме уволнят. Всъщност се радвам, че шибаното копеле Матюс изхвърча от тук. Супер много ме дразнеше, макар и да ценеше работата ми. Беше си сухар.
Господин Хилтън закрачи с тежки стъпки към мен и аз се изправих. Той беше един от най-добрите и красиви управители тук. Имаше кафява коса и големи лешникови очи. Признавам си, че му имах мерак.
Посрещнах го с усмивка, а той не спираше да се мръщи. Щом изглежда така значи не е на добре.
- Какво се случва, господин Хилтън? - попитах
- Какво ли не. - отвърна - Трябва да попълниш това. Новият ти шеф го изисква. - каза и ми подаде някакъв лист
- А кой е новият ми шеф? - сбръчках вежди
- Синът на Ясер. - отвърна с отвращение
- Защо реагирате така? Какво му има? - попитах. Не разбирах защо се държи така. Толкова ли е зле синът на притежателя на цялата фирма?
- Пълен боклук. Внимавай с него! Когато го попълниш ми го донеси. - предупреди ме и излезе от кабинета
- Добре. - отвърнах на празната стая. Седнах на стола си и започнах да попълвам анкетата. Що за глупости изискваше този?
След като свърших с тези простотии се качих до офиса на Логан Хилтън. Оставих му листа и излязох. Слязох до приземния етаж и изчаках съквартирантката си Селина. Тя също работеше тук, но беше на рецепцията и посрещаше клиентите.
Качихме се в колата ми и потеглихме към апартамента ни. Живяхме в блок на втория етаж. Жилището ни беше четиристайно - хол с кухня, две спални и баня. Достатъчно за две момичета.
- Какво се е случило с Грег? - попита Селина - Разбрах, че е напуснал.
- Да, напусна, но и аз не знам защо. - отвърнах
- И сега какво?
- Ами ще имам нов шеф. Зейн Малик.
- Да бе! - опули очи тя - Ти се шегуваш.
- Не се шегувам. Защо всички реагирате така? Кой е Зейн? Какво му има на момчето? - вдигнах ръце и ги размотавах във въздуха, докато говорех
- Искаш да ми кажеш, че синът на най-най-най-главния шеф Ясер Малик ще ти бъде шеф? - попита тя
- Да? - вдигнах вежда. Не разбирах на къде бие.
- Ти изобщо виждала ли си го?
- Не?
- Изчакай. - тя извади телефона си и започна да се ровичка в него - Ето, това е Зейн. - завъртя екрана си към мен - Толкова е красив. - запърха с мигли
- Ясно. - завъртях очи - Ето защо реагираш така.
- А как да реагирам Емили? Той е божествен! Късметлийка си, че ще ти е шеф. - изкикоти се тя - И да знаеш, че е много секси. Не знам как ще му устоиш.
- Спокойно. Не смятам да му се нахвърлям и да го чукам на бюрото си.
- Не се знае. - засмяхме се
Паркирах колата пред блока и слязохме. Взехме багажа си и се качихме в апартамента ни.
- Аз ще отида да напазарувам. - извика Селина, като хвърли чантата в стаята си - Искаш ли нещо?
- Не. - отвърнах
- Добре. След малко се връщам. - каза тя и излезе
Взех лаптопа си и седнах на дивана, като кръстосах крака на масата. Исках да проверя що за стока е този Зейн Малик. Никога не съм го виждала, дори не знаех, че Ясер има син.
Попаднах на много интересни заглавия и статии. Явно Зейн си пада лошо момче.
,,Зейн Малик преби до смърт папарак''
,,Дали Зейн ще успее да спре наркотиците?''
,,Наистина ли Зейн Малик е мафиот?''
,,Защо синът на най-известния бизнесмен е изпратен далеч от родния дом?''
Боже мили. И този ще ми е шеф? Дано това са пълни измислици.
Селина влезе с две пълни чанти. Затворих прозореца с информацията за Зейн, а след това и лаптопа. Изправих се и взех едната торба от ръцете ѝ.
- Какво толкова си накупила? - попитах
- Само глупости. - засмяхме се - След час и половина ще изляза с Браян. Нали няма да се сърдиш?
- Не, разбира се.
Браян и Селина бяха заедно от четири години. Всеки път се караха за най-малкото нещо, но пък не можеха един без друг.
Седнахме пред телевизора и наредихме масата с всички вредни храни - чипсове, бисквити, бонбони и всякакви други въглехидрати.
Филмът, който гледахме беше толкова скучен, че дори съм успяла да заспя. Когато се събудих часът беше десет, а Селина я нямаше. Спрях работещия телевизор и се завлякох към стаята си. Пльоснах се на леглото и отново се завърнах в съня си.
—————
Накъдрих червената си коса и я разпилях по рамената си. Сложих си очна линия, спирала и червено червило. Щом бях готова грабнах чантата си и излязох.
Заварих Селина и Браян да майсторят нещо в кухнята. Смееха се и се целуваха. Прокашлях се нарочно, за да привлека вниманието им.
- Добро утро. - усмихна се Селина и ме прегърна
- Здравей, Емили. - каза Браян
- Добро утро и на вас. Защо сте станали толкова рано? - попитах
- Ами не ни се спеше. - отвърна най-добрата ми приятелка
- Аха, добре. А ти на работа ли си днес? - обърнах се към нея
- Втора смяна. - намигна ми тя
- Ясно. Хайде, аз ще тръгвам. - казах и я целунах по бузата - Чао, Браян.
- Чао, Емили. - усмихна се той
Излязох от апартамента и закрачих към колата си - черно Ауди R8. Все пак работих от доста време в тази фирма, заплащането ми беше много добро и можех да си го позволя. Запалих колата и потеглих. След двадесет минути пристигнах пред компанията. Слязох от колата и закрачих гордо с черната си рокля към входа. Влязох вътре и поздравих всички работници. Качих се до кафенето на втория етаж, за да си взема нещо за хапване и кафе. След това отново се шмугнах в асансьора и натиснах копчето за седемнайсти етаж.
Настаних се зад бюрото си и отворих гофретата си. Имаше още половин час, докато започне работното ми време. Докато си хапвах и отпивах от кафето си, асансьорът се отвори и от него излезе великият Зейн Малик. Изправих се и го поздравих. Нямаше добро утро, нямаше усмивка, нямаше запознанство. Подмина ме като малка гара. Идиот! На всичкото отгоре затръшна силно вратата.
След десетина минути служебният телефон зазвъня. Зейн ме повика в офиса си.
- Добро утро, отново. - казах, щом влязох вътре
- Да, добро утро. - сопна се той - Искам кафе. Нормално с бита сметана и кафява захар.
- Моля? - засмях се - Извинете, аз не съм ви асистентка. Аз съм главен управител. Може да ви нося отчети, да ви правя график, но не и да ви нося кафе.
- Добре, но аз съм ти шеф и искам кафе.
- И аз какво да направя?
- Отиди и ми вземи. - вдигна ръце той. Ако мислеше, че ще му вървя по свирката много се лъжеше.
- Извинете, но си има човек за това. - присвих вежди - Имате среща след час в конферентната зала на седми етаж. Ще ви донеса отчетите след малко. - казах и излязох от офиса му. Този нещо се имаше за много голям. Пълен боклук.
Заех поста си и започнах с работата, макар и да имах още време. Не исках отново да се разправям с новия си шеф.
Какво страхотно начало на деня. Какво страхотно начало с новия ми шеф...
***
Vote/Comment ❤