Думите на Ник се въртяха в главата ми като развалена грамофонна плоча.Той просто си тръгна.Каза,че с Виктор си принадлежим...Що за глупости?
Чувствах се като пълен боклук по отношение на Ник.Бях казала,че няма да го наранявам,а го нараних.Явно бях зла,бях гадна и не можех да избягам от истинската си същност,колкото и да исках.
Тръшнах вратата на стаята си и забелязах Ема,която седеше на леглото си с куп учебници и молив в косата.Хвърлих се в леглото си и се втренчих в тавана.
-Ник ме заряза.-казах от нищото.
-Ник те е зарязал?Той теб?-тя ме изгледа невярващо и забрави за биологията.-Нещо ме будалкаш.
-Не те будалкам,заряза ме.Каза,че му е писнало и,че е до тук.Изглеждаше...тъжен.
-Ти,вещица такава...-започна тя.-Какво му направи на момчето?
Аз?Нищо не съм му направила,по дяволите!Просто си седях и плачех в обятията на Виктор,а той дойде и взе да се прави на мъж.Е,реших да не казвам пълната история на Ема.
-Мисли си някакви глупости за мен и Уайтс.
-Какви глупости,по-точно?
Тя ме гледаше изпитателно и подозрително.Това ме изкарваше извън нерви.Какво си мислеха всички,че има между нас?
-От къде да знам,Ем?Глупости...Някакви простотии как от километри си личало,че сме привлечени един от друг и такива неща.-измрънках
-Ама,то си е така.
Моля?!Как,по дяволите,виждаха това?Та,ние бяхме като куче и котка.Като хищници,които се карат за парче месо.Къде го видяха това привличане?
-Освен очеизвадното сексуално привличане,защото,хей,той е секси,аз съм секси...-завъртях очи.-Друго няма.Гаранция.
-Познавам те,Мад.Е,като изключим уникалното ти минало и настояще на таен агент,за което не знаех.-присви устни.-Не си била такава никога.
Каква не съм била?Раздразнена до краен предел,гневна,странна...Каква?Да,изпитвах нещо си към Виктор.Но,както казах "нещо си".Защо всички ми се бъркаха,по дяволите?
-Ема не започвай и ти.Ник ми стига.С Уайтс сме всичко друго,но не и влюбени.-казах разпалено.-Предпочитам да умра,пред това да го обичам.
-Боже!Пепел ти на устата!
Завъртях очи и се загледах в тавана.След секунда телефонът ми се раззвъня.Погледнах екрана.Дракончо.Какво искале,при положение,че бяхме заедно преди половин час?
-Какво?-попитах троснато,когато вдигнах.
-Веднага ела в стаята ми.
Звучеше...развълнуван?!Окей,това беше странно.Виктор-развълнувания,който ми заповядва да отида в стаята му.Това,че му казах,че евентуално съм привлечена от него,не значи,че ще му върша "услуги".
-Какво,по дяволите,ще правя в стаята ти?
-Трябва да ти кажа нещо.Важно е.
А,защо не ми го каза преди малко?Ема ме гледаше с интерес и се подхилкваше.Много и беше забавно.На мен,обаче не ми беше забавно.
-Важно,важно...колко да е важно?
-Говорих с ЦРУ.Имат новини за теб и подготвят мисия,за да вербуват приятелите ти.Трябва да обсъдим всичко.-каза бавно,все едно съм бавно развиваща.
Задавих се от вълнение.Мисия!?Ще имаме мисия?!Мисия,чрез която приятелите ми ще бъдат приети или отхвърлени от тайните служби!
-Идвам веднага!-извиках и затворих.Втурнах се към вратата,нетърпелива да науча подробностите.Спрях се и се обърнах към Ема.-Ще има мисия и ще ви вземат в ЦРУ!
-Моля?-тя изпищя и скочи от леглото,паникьосана.-Ами,ако не ни одобрят?Ако,кажат,че не сме достатъчно добри?
-О,я се стегни!-скръстих ръце.-Мислиш ли,че аз или Виктор ще позволим нещо подобно да се случи?-отворих вратата и излязох.-Отивам да науча подробности.
-Добре.
Затичах се по коридора към стаята на Уайтс.Някакво момче се блъсна в мен и всичките неща,които носеше се разпиляха по пода.Загледах се в прането му,което се изсипа от кошницата му.Измежду дрехите му се подаваше нещо черно.Това да не би да е...Вдигнах поглед към него.
-Защо не гледаш къде ходиш?-сопнах се.Не трябваше да разбере,че съм видяла.
Очите му се впиха в моите,опитвайки се да ме "прочете".Ах,мръсно копеленце.Въпросът беше сега ли да го убия или да изчакам и първо да кажа на Виктор.Нямах време да му мисля,защото той явно се усети.Бръкна бързо измежду дрехите и насочи пистолета към мен.
-Тръгвай!-посочи дъното на коридора с пистолета.
-Сигурен ли си,че искаш да я играем тази игра?-повдигнах вежда.
С бързо движение,избих пистолета му от ръката и той се удари в стената и падна на земята.Забих юмрука си в носа на нещастника,който между другото виждах за пеъв път.
-Скапана,луда кучка!-просъска и последва примера ми,но юмрукът му нацели окото ми.
Зверски болеше.Леле!Нищичко не виждах.Щеше да посинее и да се надуе,а тоя щеше да си плюе зъбите и да си събира ребрата от пода след секунда.
-Гаден копелдак.-юмрукът ми полетя към устата му.
-Имаш поздрави от майка ти.-хвана ме за косата и блъсна главата ми в стената.
Полудях.В момента,в който чух "имаш поздрави от майка ти",полудях.Изкрещях,обърнах се,сритах го между краката и той падна на колене,хващайки се за четала.Грабнах пистолета му и го опрях в челото му.
Чух как наоколо започнаха да се насъбират хора.Всички пищяха и говориха нещо.Аз и нещастника се гледахме в очите.Чудно!С прикритието ни беше свършено.Нямаше полза вече от обучението на приятелите ми.Намерих душещото куче сама.
-Пред теб всички мъже са на колене.-чух гласа на Виктор зад себе си.-Премести се от него и ми дай оръжието.
-Дай ми една причина да не му пръсна мозъка?-разкрещях се.-Той е доносника,той снася всичко!
-Мога да ти дам повече от една причина.Първо:всички ни гледат.Второ:С прикритието ни е свършено и от тайните служби ще откачът.Трето:Има вероятност да снесе информация за това къде са вашите и при кого са.-прошепна,така че само аз да го чуя.
Хвърлих пистолета зад гърба на момчето.Хванах го за косата и извих врата му назад,за да имам достъп до ухото му.Наведох се и прошепнах:
-Няма да можеш да върнеш поздрави обратно на майка ми,но ще те накарам да предадеш на тоя,който ще те чака на портите за отяъдното.
След това така засилих юмрука си към него,че той се просна в безсъзнание на пода.
*************
Сигурно сте ми ядосани за 3 седмичното ми изчезване,но няма повече,обещавам.
Дори след броени минути ще видите каква изненада съм ви подготвила.
Сега искам много коментари,в които казвате колко обичате мен и историята и как съм ви липсвала 😂😂.
Обичам ви ❤❤❤