Прибрах се в стаята си.Затворих вратата и нарочно започнах да си блъскам тъпата глава в нея.От всички мъже на света защо точно този трябваше да ме кара да си забравя името.
-Не драматизирай,не ти се сърдим.-каза Джеръми.
Чак тогава ги забелязах.Джер,Ема,Шарлот и Ник бяха в стаята ми.Бях толкова заета със самосъжаления,че не ги забелязах изобщо.Ема беше седнала на стола пред нейното бюро и явно си разменяше съобщения с някого,защото телефонът и постоянно пиукаше,а тя се беше захилила като зелка.Шарлот се беше излегнала на леглото и и разлистваше някакво модно списание.Ник и Джеръми бяха на пода и си подаваха топка за тенис.
Възседнах стола си и пеодължих да се самосъжалявам,без да им обръщам внимание.Навярно си бяха говорили за мен,докато ме нямаше.По-точно,докато се натисках с Уайтс!
-И какво сега?Тайни агенти,а?-Ник повдигна вежди и улови топката,която му подхвърли Джер от другия край на стаята.
-Толкова съжалявам,че не ви казах.-промълвих.-Нямаше как да ви кажа.Не можех,а и дори самата аз не знаех за Ава и Дейвид.Това го научих днес.
Дали Ава се ореструваше в час по физическо?Съмнявах се.В ЦРУ имаше два вида хора.Умници и агенти.Тя беше дъщеря на стратег,значи спадаше към гениите.Имаше една малка разлика между нас и гениите.Ние агентите ставахме и за умници,обаче умниците не ставаха за агенти.
-Това е много сбъркано,Мад.Как така се готвиш за агент?Смисъл,ох,има много неща,които не мога да схвана.-продължи Ник.
-Какво не можеш да схванеш?-Шарлот затвори рязко списанието и го метна на леглото.-Лъгала ни е от както ни пизнава,а сега ни забърка в огромни каши.Да знаеш,Мади,ако ме убият на теб ще ти тежи на съвсестта.
Шарлот ми беше много ядосана.Тя до последно се чудеше дали се съгласи или не.Разбирах я перфектно.Наистина аз бях виновната.Наистина ги бях лъгала и наистина ги хвърлях в огромна опасност.
-Престани,Шарлот.-Ник я изгледа злобно.-Никой не ти е сложил въже на врата и на сила не те е карал да приемаш.
-А,какво можех да направя?!-развика се тя.-Вие всички се съгласихте,оставихте ли ми избор?Не мога да постъпя толкова егоистично.Съгласих се,заради вас,за да не ме зарежете после или да ме гледате снизходително.
Всички зарязаха това,което правеха и се втренчиха в нея.Не можех да повярвам на думите,които ми казва.Тя беше една една от най-добрите ми приятелки!Бях и подсказвала,докато я изпитват по тригонометрия,радвала съм се с нея на всичките и успехи с блога и,пазели сме си гърбовете,когато някоя сгафи с нещо,отделяла съм жизнено важна част от времето си,за да я изслушам,когато има нужда,разменяли сме си дрехи и всякакви неща,ходила съм и на гости в Атланта,не съм спала по цели нощи,за да и държа косата да повръща,измъквали сме се от стаите си посред нощ,за да се напием тайно някъде или да изпушим по една цигара и още куп неща.Но,това бяха забавления,когато стана напечено тя явно осъзна,че не съм и толкова важна.
-Наистина ли,Шарлот?-ядоса се и Ник.-Наистина ли мислиш това,което каза?!
-Не мога да повярвам!-възкликна Ема.-Шарлот,наистина не мога да повярвам!Маделин е най-добрата ти приятелка,а ти се оказа най-големия егоист,който познавам!-развика се тя.-Когато беше забавно и ти даваше алкохол,цигари,вървеше ти след задника и ти помагаше във всичко,направо я боготвореше!А,сега,когато стана напечено се показа каква си лицемерна глупачка,всъщност!
-Направила си го само,за да не излезеш егоист,обаче сега изглеждаш още по-голям егоист,отколкото,ако беше отказала!-Ник продължаваше да я упреква.
-Не мога да повярвам!-Ема се изправи и застана на леглото пред нея.-И това ми било приятелка!Радвам се,че осъзнах колко точно лицемерна преди да предадеш мен самата.
Шарлот гледаше като гръмната,явно не очакваше такова развитие.Очакваше обратния ефект.Всички да подкрепят нея и да обърнат гръб на нея.От една страна и бях бясна,от друга страна разбирах,че е страхливка.Беше я страх,което беше нормално.Нямаше човек,който да не се страхува за живота си.Дори аз самата се страхувах,ако не за моя,то поне за живота,на хората,които обичах.
-И продължаваш да стоиш тук,въпреки че се разбра каква си.И срам нямаш,Божичкоо-простена Ник.
-Вие луди ли сте?-викна тя с нови сили.-Тя ви излага на реална животозастрашаваща опасност,а вие крещите на мен,защото ми е мил живота?Това е откачено!Вие сте изперкали!
-Ние ли сме изперкали,Шарлот?-Ема беше застанала срещу нея и си крещяха.-Ние поне заставаме зад приятелите си,когато имат нужда от нас!Не се крием в миши дупки!
-Ема,Шарлот,Ник,престанете!-намеси се Джереми,който до сега стоеше и ги наблюдаваше невярващо.-Престанете да крещите и се изслушайте,по дяволите!
Беше прав.Той винаги беше миролюбеца в групичката ни.Хвърли ми притеснен поглед.Беше забелязал отсъствието ми в спора,касаещ лично мен.Познаваше ме прекалено добре.Това можеше да значи само,че или съм прекалено наранена от думите на Шарлот или съм тотално избесняла.Мога да кажа,че беше и двете.
-Джер,ти защо се бъркаш?-кресна и на него Ема.-Стой си там на пода и недей да се месиш,както винаги!Никога не заемаш страна,винаги се правиш на незаинтересован и изтощен от кавгите ни!Ясно колко точно и на теб ти пука!
Всички бяха полудели.Ема крещеше на всички.Ник крещеше на всички.Шарлот беше изпаднала в истерия,че едва ли не я пращам на сигурна смърт,а Джеръми гледаше като бавноразвиващ.Когато стана и започна да си крещи заедно с останалите,това беше края.Повратната точка на момента.Тогава дойде и моят ред да превъртя.
Отидох до леглото си и извадих една бутилка от контрабандния ми алкохол.Ей сега щях да им покажа кой е шефа.Запратих бутилката по стената и тя се разби с трясък в стената на два сантиметра от главата на Ник.Водката и стъклата се разхвърчаха и всички млъкнаха незабавно.Точния ми мерник,както винаги играеше важна роля в живота ми.
Четири чифта очи се заковаха в мен разширени от ужас.За пръв път виждаха част от способностите ми.Само да видеха как улучвах мишена с пистолет,без да гледам към нея...
Поставих ръце на кръста си,облизах устни и прочистих гърло.Исках да се разкрещя,но реших,че тихия ми твърд и непреклонен глас ще свърши по-добра работа.
-Така...Имам да кажа само няколко неща.Първо: Джеръми,благодаря,че се опита да въдвориш ред в тия кокошарник.Второ,Ема,престани да крещиш на всички,седни си на задника и се успокой.Трето,Ник,за теб важи същото.И,последо,Шарлот...Решавай още сега на секундата.Нито секунда повече няма да имаш за размисъл.С нас ли си или не?Искам светкавичен отговор,иначе лошо.Повтарям.С нас ли си или не?
Джер я гледаше съсредоточено,а Ема и Ник веднага изпълниха нареждането ми и седнаха.Мисля,че вече започнаха да осъзнават,че наистина работя за ЦРУ.
-Да,Мад.-каза тихо Шарлот.-Наистина си ми приятелка и не искам да го приемаш като предателство,просто наистина е откапено и ме е страх.
Радвах се,че е честна.Имах нужда от това.Знаех,че и другите ги е страх,но са прекалено инатливи,за да го покажат.Мен самата ме беше страх за тях.Защото винаги можеше нещо да се обърка и ние с Виктор да не сме способни да направим каквото и да било.
Ема бегло погледна Шарлот,но видях,че в погледа и се чете разбиране.Ник направи същото.Ето,когато се успокоиха взеха да разбират за какво точно иде реч.
-Нали осъзнавате,че няма да позволя да ви се случи нещо.-казах накрая.-Ще ви пазя гърбовете през цялото време и само някой да се опита да ви навреди по някакъв начин,Бог да му е на помощ и той после да му прощава греховете,защото аз не прощавам.Ако някой по някакъв начин дори за секунда си помисли,че може да ви направи нещо ще се изправи срещу Кървавата наследница,която може да го гръмне в челото,без да се замисли за секунда.Така че,успокойте се.Мама ще ви пази.-завърших с разлигавен глас.
Моментално на лицата на всички се появиха усмивки и след малко прихнаха да се смеят.Не стига,че бях секси,не стига че бях машина за убиване,ами бях и забавна.Ето,защо Дракончо не можеше да ми устои.
*********
Здравейте,хора,ето я новата глава.
Знам,че сега е малко скучно,но обещавам,че след някоя и друга глава екшъна и еротиката (😉😉) ще започнат.
По-късно ще кача глава и на Преследвача,така че се успокойте вече.
Изразете мнения в коментарите.
Обичам ви 💌💌💌