«Narrator's Pov»
Казват, че не можеш да помогнеш на човека, в когото си влюбен. Казват, че любовта се появява изведнъж, че сърцата имат свое собствено мнение, че любовта е неудържима. Поне това обичаше майката на Бела да й повтаря. Всъщност, това, за което беше любопитна Бела, бе любовта, от предаванията и филмите - искаше да я види със собствените си очи.
Навсякъде я заобикаляха влюбени двойки. Навън сред хората и дори собствените й родители.
Тя също искаше да почувства това, което те изпитваха. Тя искаше да живее с онова сензационно усещане, когато някой целува устните й и да има тези пеперуди в стомаха си, да мисли само за този специален човек. Тя искаше да има някой, който винаги ще бъде там за нея. Искаше някого, на когото му пука за нея.
Тя искаше любов.
За жалост, с отминаване на годините мечтите й угаснаха и тя се отказа от любовта. Отказа се от нейната безнадеждно романтичната си същност. Тя се промени. Вече не беше онова щастливо момиче. Остана любезна и мила, но нещо в нея беше мъртво.
С Джъстин Дрю Бийбър си приличаха. Той беше също толкова разбит, колкото беше и тя. Неговото собствено тъмно минало го преследваше и никога нямаше до го остави да забрави.
И двамата криеха истории за миналото си, които толкова си приличаха.
Въпреки това, когато се срещнаха, и двамата почувстваха нещо. Бела не веднъж беше помисляла, че работата й като сестра в затвора може напълно да промени живота й. Тя се влюби в пациента си, затворникът.
Понякога не можеш да помогнеш на този, в когото си влюбен.
И двамата бяха изгубени.
Note:
Comment & Vote