«Belle's Pov»
Сърцето ми биеше силно с всяка крачка. Притисках тетрадката си към гърдите ми, очилата ми седяха на ръба на носа ми и косата ми беше вдигната на висока конска опашка. Бях облечена в професионална сива рокля с дължина до коляното, а отгоре имах тъмно синьо сако.
Преглътнах, когато огледах сградата пред мен, без да знам какво да си мисля. Влязох вътре и започнах да се оглеждам, стените бяха в цвят на крем, таванът беше бял и подът в сиво. Това не беше нещо необичайно, всъщност беше пълна противоположност на това което си мислех.
- Госпожице, Мур, Вие дойдохте. - пазачът ме поздрави. Погледнах към него, очите ми оглеждаха чертите на лицето му. Изглеждаше на около 35 години, малка приятелска усмивка грееше на лицето му и зелените му очи ме наблюдаваха.
- Благодаря. - отвърнах, прочиствайки гърлото си.
Той кимна отсечено, преди да се обърне и да се върне към работата си. Въздишка излезе от устата ми, гледайки към вратата пред мен."Кабинета на Джоунс", беше изписано с големи удебелени букви. Преглътнах нервно, знаейки човека зад вратата, вероятно имайки много власт в този затвор.
Събрах сили, протегнах ръка и почуках на дървената врата. Последва кратко мълчание, докато някой не извика 'влез'.
Малка глътка въздух избяга през устните ми и отворих вратата.Когато влязох вътре, стените бяха в ментов зелен цвят. Погледът ми мина през цялото обзавеждане. Имаше най-различни трофеи и рафтове пълни с книги.
В средата забелязах, че има голямо бюро и два стола до него. Зад дървеното бюро седеше мъж на средна възраст. Изглеждаше в началото на петдесетте години.
Предполагам.
Мъжа ми се усмихваше учтиво, кафявите му очи бяха заключени в моите. Гарвановочерната му коса беше с малки сиви кичури и мустаци, покриващи горната част на устните му.
- Здравейте. - най-накрая проговорих, карайки го да повдигне вежди. Той кимна в отговор, посочвайки ми към празните столове пред него.
Издърпах стола си, за да седна и краката ми усещаха облекчение, че най-накрая ще си починат.
YOU ARE READING
Fallen • JB | (Bulgarian Translation)
FanfictionStory by: SodaMahone - Не се приближавай, Бела. - Не се влюбвай в мен. Изабел Мур, беше нормално момиче. Тя следваше правилата, тя играеше от книга. За нейните 21 години живот тя никога не се осмели да наруши границите или да направи нeщо от ни...