След като Хари си взе душ и се облече в работните си дрехи ядохме зърнена закуска, пихме кафе преди той да тръгне за работа:
- Утре имам друго парти, ако искаш ела и бъди моята дама. – каза ми, докато го предружавах до колата му.
- С удоволствие. Забавлявай се в работата. – казах, докато той ме целуна леко.
Изглеждаше толкова секси в работните си дрехи.
- Ще се видим довечера коте. – каза ми той и аз почувствах това чувство в стомаха си. Знам, че в момента съм хлътнала по него... истински, лудо и дълбоко, но не можех да му го кажа.
Видях блясъка в очите му от слънцето и ме целуна силно, държейки ме здраво, всякаш никога не иска да ме пусне и да тръгне.
- Ще се видим довечера. – повторих срещу устните му преди да се качи в колата си и да тръгне към работата си.
Влязох вътре и седнах на дивана му за няколко часа, докато не чух кола да паркира отпред.
Получих малка паник атака, докато вратата се отваряше, но когато видях Хари да влиза, усмихвайки се си отдъхнах.
- Мислех, че би трябвало да си на работа?
- Имам обедна почивка. – каза, вдигайки ме в обятията му, докато ме целувайки ме, карайки ме да съм усмихна.
- Някой е в добро настроение. – казах и той ме целуна отново и седнахме на дивана, като краката ми бяха върху неговите.
- Не можех да остана на работа. Стресиран съм и не мога да спра да мисля за теб. – каза и този път го целунах аз.
- Въпреки това трябва да се върнеш, глупаче. – казах и той се намръщи.
- Само ако дойдеш с мен
- Не Хари, не трябва да бъдеш разсейван. Ще проверяваш женски вагини. – подкачих го и той извъртя очите си.
- Мразя да правя това сега. Просто искам да бъда хирург. Обичам да гледам само твоята вагина.
- Хари! – изкикотих се, удряйки го по гърдите, а той се подсмихна, придърпвайки ме по-близо, за да целуне челото ми.
- Искаш ли да се прибираш? Ще те закарам.
- И без това трябва да си сложа някакви дрехи. – свих рамене и той се усмихна, целувайки ме отново.
Придружи ме до колата му, качихме се и тръгнахме.
- Дай ми ръката си. – каза ми той, а аз погледнах объркана, преди да му дам ръката си. Усмихна се, вплитайки пръстите ни, слагайки ръцете ни в скута си.
- Изглеждаш толкова добре в работните си дрехи. – признах си, хапейки устната си, а той повдигна вежди.
- Шегуваш ли се с мен?
- Не, кара ме да искам да играя на доктор. – намигнах му и той се подсмихна нервно, гледайки в огледалото за задно виждане.
- Харесвам извратената ти страна. – призна си той и аз се изхихиках, стискайки леко ръката му, докато отбивахме пред къщата ми.
- Благодаря ти, та значи ще се видим утре? - попитах и той кимна.
- Хей. – прекъсна излизането ми от колата – Няма ли да си взема целувка за довиждане?
- Не. – подразних го и затворих вратата, влизайки вътре. Обърнах се, за да видя шокирания Хари със зяпнала уста и се засмях.
Нацупи се и тръгна, карайки ме да се смея. Влязох в стаята си и си нахлузих сиви клин и черен спортен сутиен, за да потичам.
Хванах косата си на конска опашка и си нахлузих обувките за тенис, взех си и телефона и слушалките.
Сложих си в ушите слушалките и излязох от къщата. Бягах надолу по улицата, докато слънцето ме изтощаваше още повече.
Толкова съм щастлива, че Тейлър е извън картинката и сега мога да бъда с Хари. Е, почти. Боже, мразя това, че не съм на 18.
И дори не искам да говоря относно баща ми. Той ще бъде на партито утре и не съм сигурна, че дори ще мога да го докосна довечера.
Отпратих всички мисли от главата си, бягайки от тях по-далече и по-далече.
Честно, толкова съм объркана и стресирана в същото време. По дяволите, рожденният ми ден е след два дни и още не съм казала на Хари. Мразя да празнувам рожденния си ден.
Боже, вече искам да съм на 18! Побързай време!!!
- Трябва да носиш бялата рокля, скъпа. – посъветва ме Хари и аз изстенах, тропайки с крака.
- Но аз искам да нося червената!
- Не спори с мен. – каза ми, повдигайки веждите си и аз въздъхнах.
- Казах ти да не купуваш нищо за мен. – издадох стон, взимайки бялата рокля, която Хари щеше да ми вземе за партито му довечера.
- Просто си мисля, че ще изглежда добре на теб. – каза, докато аз извъртях очи
- Добре, ще я облека. – въздъхнах, обръщайки се за да го погледна.
- Е, ще отидеш ли да се преоблечеш? – попита.
- Трябва ли да ме гледаш?
- Аз съм възрастният. – сви рамене той, всякаш това е най-добрата причина на света.
Извъртях очи и свалих панталоните си, слагайки роклята, усмихвайки се на мекия плат.
Обух бели токчета и оставих косата си права. Направих си светъл грим, както винаги... Не харесвам тъмния грим.
- Боже, изглеждаш страхотно. – Хари ми направи комплимент, докато влизах в хола.
- Благодаря ти за роклята. – казах и той ме целуна с усмивка.
- Готова ли си?
- Да. – казах и отидохме до колата му, където той ми отвори вратата.
Наистина се надявах да е забравил за рожденния ми ден. Не обичам подаръци или да бъда глезена. Имам впредвид понякога да, но наистина не харесвам да бъда център на внимание.
Просто ще ходя на едно от партитата на Хари, защото 1-това е среща, 2-неговото парти е и 3-защото има безплатна храна.
- Пристигнахме. – усмихна се и паркира пред огромна къща и дойде до моята страна, за да ми отвори вратата.
Не беше хотел, в който обикновено той би гостувал с хората от неговата класа. Това е просто имение от страната на хълма.
- Благодаря. – усмихнах се, докато той ми помагаше да сляза от колата и камериера откара колата му.
- Тази къща е разкошна. – усмихнах се, докато ходехме по алеята до предната врата.
- На един приятел е. позволи ми да я използвам за партито ми. – каза, отваряйки вратата, но вътре нямаше никой.
- Къде са всички?
- Отзад, става по-студено, но можеш да видиш целия град. Ела, ще ти покажа. – каза ми той, взимайки ръката ми и ме отведе до задните врати.
Той блъсна вратите и те се отвориха и аз излязох на задната тераса, усмихвайки се на хората, които общуват с шампанско в ръка и се смеят.
Беше пълнолуние и луната виснеше над осветения град надолу, което означаваше толкова далеч оттук.
Внезапно всички погледнаха в нашата посока и аз погледнах към Хари, който ми се усмихваше.
Гледах във всеки и изведнъж изпищях на „пукащ" звук и сребърни фойерверки изпълниха небето.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН БРИТ!!!
БЕЛЕЖКИ ОТ ПРЕВОДАЧКИТЕ!!!
Какво мислите за тази глава? Хари е толкова сладък, прави се на тряснат с мокър парцал цял ден и накрая избухва пред лицето й, че не е забравил :D
Надяваме се да ви е харесала тази глава и това, че тези дни наваксахме главите :* :* :*
Изразете мнението си в коментарите, защото всеки един коментар ни вдъхновява да превеждаме! Ако искате можете и да гласувате :* :* :*
ОБИЧАМЕ ВИ!!! :* :* :* :* :* :* :* <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3