Patient №119 (Harry Styles) (Bulgarian Translation)

Untitled Part 18

---Гледна точка Брит---

-Какво?! - извиках..Не знаех сърдита ли съм или разтроена.

-Просто се прибери, моля те.Баща ти е тук - каза, а аз изпъшках, обличайки окачените дрехи.

Излязох през входната врата и си викнах такси.Настаних се в него и го насочих към вкъщи. Майка ми може да е толкова сладка понякога, но през другото време е кучка..Тя винаги има последната дума и винаги трябва да е права.И ако се забъркаш с нейния 'перфектен малък свят'- тя откача. Стигнах вкъщи и влязох, родителите ми крещяха в кухнята.Когато престъпих в стаята спряха.

-Какво се случва?И искам истината и от двама ви - изисках, а майка ми изпуфтя.

-Седни, скъпа.

-Не!Няма да седна - казах, а тя въздиша, сядайки на кухненската маса като грабна пакетчето с кърпичките, баща ми кръстоса ръце и застана на среща ни.

-Изневерих на майка ти.Отдалечихме се.Направихме го, но просто не искахме да признаем.

-Искаме да решим проблема заради теб, скъпа - майка ми го прекъсна, а аз прехапах езика си.

-Майка ти също е виновна.

-И аз му изневерих - майка ми призна, а ченето ми буквално падна.

- Толкова съм засрамена, но както баща ти каза...Ние се отдалечихме един от друг.

-След като се разведем ще се преместя във Флорида.Искам да дойдеш с мен и майка ти иска да си добре.Там има страхотни колежи и...

-Добре, задръж.. - казах като вдигнах ръка да замълчи.

- Първо и двамата признахте, че сте лъгали, не само по между ви, но и мен.Имате претенции да следвам Бог, но тук вие двамата съгрешавате като си изневерявате и лъжете!Ти почти не ме уби и просто така искаш да забравя всичко и да се преместя във Флорида с теб!?

-Скъпа...

-Не! - извиках, а те и двамата ме погледнаха.

- Ние дори не можем да бъдем семейство вече...Не мога да вярвам на нито един от вас отново - казах като се качих в стаята си. Грабнах сак и куфара ми и набутах всичко вътре, дрехите, които имах, и всяко важно нещо, което притежавах.

-Какво правиш, скъпа?

-Тръгвам си.
-Не можеш...

-ДА, МОГА! - изкрещях, карайки майка ми да залитне назад към баща ми. - Аз съм голяма и не можеш да ми кажеш какво мога да правя и какво не мога.

Въпреки, че мама и татко ме молеха, аз изнесох нещата си навън и ги сложих в багажника си и на задната седалка.

-Ако... Ако си тръгнеш сега, не си добре дошла, когато се върнеш! – майка ми извика, правейки усилие да ме задържи, но аз просто се изсмях.

-Не бих си го мечтала. – казах и тръшнах вратата си, отдалечавайки се от всеки спомен от израстването ми и от всяка емоция, почувствана в тази къща.

Изведнъж всичко, което стана в последния час ме удари и аз въздъхнах, докато дъха ми засядаше в гърлото. Сълзите ми започнаха да се стичат надолу по лицето ми, докато карах.
Къде щях да отида? Животът ми се разпадна за част от секундата. Не мога да се върна в собствения си дом. Дори нямам собствена работа.
Трябва да започна да търся нова скоро. Утре? Дори в момента не знам, толкова съм изгубена.
Единственото нещо, за което мога да мисля е да отида при Хари, но е следобед и той е все още на работа.
Реших просто да си взема обяд и да се успокоя. Така че спрях пред точното място за пица и влязох вътре, сдържайки още сълзи и викове.
Поръчах си пица и питие и седнах на една маса, заплитайки ръце в косата си и си поех дълбоко дъх.

-О, здравей. – погледнах и простенах.

-Андрю, мамка му, махай се от тук. – простенах и той се засмя, сядайки пред мен.

-Виждам, че си разстроена, дали годжето ти не те е зарязало? – той попита, а аз се изсмях на глупавото му предположение.

-Родителите ми се развеждат... защо дори ти го казвам? – засмях се и потърках лицето си.

Това не може да се случва.

-Е, ако се нуждаеш от някой, с който да говориш, аз съм тук за теб. – усмихна се, вземайки ръката ми през масата и се усмихна сладко.

-Брит? – обърнах се, за да видя Хари как гледаше към нас неудобно.

Осъзнах, че Андрю държи ръката ми и я отскубнах бързо от него.

-Хари, не е...

-Ти малък боклук! – Хари извика, сграбчвайки Андрю и го притисна срещу стената, карайки всеки да изкрещи.

-Хей човече...

-КАЗАХ ТИ ДА СТОИШ ДАЛЕЧ ОТ НЕЯ! – той извика, удряйки го и Андрю падна на земята.

-ХАРИ СПРИ! – извиках, докато те се удряха един-друг и чупеха неща, карайки хората да крещят.

-Обаждам се на полицията! – извика дамата, взимайки телефона си.

-Хари спри! – изкрещях, гледайки го как подхвана Андрю, който го удари няколко пъти, докато Хари го задави.

Грабнах блузата му, разтървавайки го с Андрю и той се успокои.

-Господине, трябва да си ходите. – извика жената зад касовия апарат. Андрю стана, докато кръв течеше от носа му и държеше ребрата си, които Хари удари.

-Хари, хайде да си вървим..

-Приключихме. – обърна се към мен със сълзи в очите си и почувствах как сърцето ми спря, докато той напусна магазина в суматохата и отпраши с колата си.

Боже мой.

Изтичах до колата си, изваждайки телефона си, карайки по магистралата, на където и да е.. само по-далеч от това място.
Обадих се на Хари около 3 хиляди пъти преди да изпадна в плачевна бъркотия, паркирайки колата си на огромен паркинг. Виках и плаках, изливайки всичките си чувства.
Той ме мрази. Той мрази мен.


---Гледна точка Хари ---

-Чао. – помахах на Миранда след смяната ми. Влязох в колата си и свалих огледалото, поглеждайки в черното си око и резките по него.

Знам, че може би реагирах твърде рязко, и може би не беше така, както си милех. Тя не би била с него отново, нали?
Чувствам се ужасно, след като я напуснах и тя ме гледаше разстроена, въпреки, че не бях сигурен защо. Може би тя е в къщата си в момента с нейната майка.
Карах право към дома и'.. и въздъхнах, осъзнавайки, че може би това ще е моментът, в който ще кажа на родителите и', че сме заедно. Ако ми прости това.
Пристъпих до входната врата и почуках леко, а майка и' отговори изненадана да ме види.

-Хари... какво правиш тук? – попита ме и аз въздъхнах.

-Брит тук ли е? Знам, че е разстроена, заради това, което стана в кафенето...

-Кафенето? – тя ме попита объркана, докато бащата на Брит пристъпи до нея.

-Какво ти се е случило? – попита, поглеждайки ме.

-Брит не е тук, нали?

-Не... Тя напусна и повече не се върна. – каза майка и', свеждайки поглед до земята.

Извадих телефона си и набрах номера и бързо, но тя не отговори, така че се обадих на телефона вкъщи и камериерката ми вдигна.

-Брит там ли е?

-Не господине, аз съм единствената тук.

Сведох глава и изпсувах, обръщайки се към обърканите и' родители, но имах чувството, че нещо се е случило с тях.

-Имате ли идея къде може да бъде? – попитах и те поклатиха главите си, изпсувах отново, изтичах до колата си, набрах номера и', пълнейки гласовата и' поща с още и още съобщения.

-Брит, мамка му, обади ми се. Тревожа се. – напълних гласовата и' поща и хвърлих телефона си на земята.

Това е изцяло по моя вина. Ако не бях откачил може би сега щях да съм вкъщи с нея или може би, ако...

-Брит? – попитах се, виждайки колата и' паркирана, а тя седеше на пейката до нея, плачейки.

Отбих, отрязвайки трафика и получих много силни псувни, но не ми пука. Слязох бързо и тя ме погледна със зачервени, подпухнали очи.

-Какво правиш!? Поболях се от притеснение! – извиках.

Тя изохка и аз хванах ръката и', за да видя, че има кутийка с хапчета в нея и тя беше празна.

-Брит... Брит, какво си направила?!

-----А/Б:
Аз и -Tomlinson49-:
Хей, хора.Надяваме се, че главата ви е харесала.Искахме да ви кажем, че ще завършим книгата до края на годината и искаме много мнения, защото повярвайте, мотивацията за превод я няма никаква.
Предположете какво ще се случи с Брит и с родителите и'?Какво мислите за Андрю от всичко, което знаете за него?Също така остават около 13-15 глави до края и да, не са много, но всичко зависи от вас.
Обичаме ви.