-Само ние знаем какво се случи онази вечер следователно, ако си държим устите затворени, никой няма да разбере. -отвърна, след което сложи ръката си на бедрото ми, а аз направих нещото, което най-малко очаквах да направя.. ударих го! Отпечатъкът от ръката ми остана на бузата му.. Сега единствено се надявах да не отвърне със същото и за щастие не го направи.
-Защо ме удари?!?!- попита, след което разтърка мястото
-Ами.. Ти .. ти сложи ръката си на бедрото ми и аз помислих, че..- започнах да обяснявам, но той ме прекъсна:
-И ти си помисли, че ще ти направя нещо?! Божее.. то вярно блондинките били тъпи.
-Ей, това, че съм руса, не означава че съм тъпа.
-Да, да, даа.. както и да е..
-Кажи, че не съм тъпа! Кажи го!!- започнах да настоявам. Няма право да ме нарича тъпа, след като завърших втора по успех. С тези думи накърнява достойнството ми..
-Ще го кажа... при едно условие..
-Аа.. без такива.
-Съжалявам..- добави, след което вдигна рамене, а аз бях принудена да го питам, защото нямах намерение да оставя нещата така!
-Офф.. Какво да направя?!
-Целуни ме! - каза Камерън и самодоволна усмивка се появи на лицето му.
-Какво?!?! Ааа.. ненене.. всичко друго, но не и това! - започнах да се противя.
-Емии.. значи за мен ще си останеш тъпа!
-Стига де.. правиш го нарочно заради шамара нали?!
-Неп! Какво те бърка да го направиш ?! Все още не сме роднини следователно няма да направиш 'грях' ..
-Но ще станем.. не си ли забелязал как се гледат?! Сигурна съм, че ще й предложи скоро! Няма да те целуна..
-Ами тогава си оставаш тъпа!
-Моля те кажи, че не съм тъпа!
-Не.
-Моля!
-Не.
-Моляяя!
-Казах не !!
-Офф.. ще те целуна!- отвърнах. Отказах да се съпротивлявам. Той се оказа по-големия инат в ситуацията и аз загубих битката.
-Наистина?!
-Ами нямам какво друго да направя. Няма да позволя да ме мислят за тъпа, затова ела.. - след думите си, започнах бавно да се приближавам към него и, когато бяхме на милиметри един от друг, завъртях лицето му с ръка и устните ми се оказаха на бузата му.
-Не е честно..- добави Камерън и се засмя.
-Напротив.. ти не каза къде !
-Права си.. е явно не си тъпа .. - след тези негови думи започнах да ръкомахам в знак на победа, след което слязох долу при възрастните и отново седнах на масата. Баща ми ме информира, че тази вечер ще спим в тази къща, което малко или много ме притесни, но се стараех да не се издавам.
*няколко часа по късно*
Всички вече спяха, баща ми и Мира в нейната стая, Камерън също в собствената си стая, а аз в гостната. Тъй като не ми се спеше, седях и гледах в една точка. Телефона ми извибрира и, като го видях, забелязах, че батерията му пада. Бях достатъчно нахална, за да стана и да отида до стаята на Кам за зарядно само се надявах да спи, но уви.. като открехнах вратата забелязах, че е буден и още по-лошото беше, че седеше по кърпа..
-Ъмм.. имаш ли зарядно?!- попитах
-Дап.. ноо.. не знам дали да ти го дам.. Какво ще направиш за него?! - отговори и започна да се приближава, а на лицето му се появи самодоволна усмивка.
-Знаеш ли, ще издържа и без него.- добавих и се насочих към изхода на стаята, но той хвана ръката ми и ме дръпна към него, след което затвори вратата и я заключи...
Здравейте хорица, това е новата глава! Стана малко по-дълга и лично на мен много ми хареса! Вие какво мислите? Какво ще се случи с Джули и Камерън ?! Ако ви харесва историята, гласувайте или , не знам, коментирайте *намек намек* ! Интересувам се от мнението ви ! :* <3 Пс: не съм я проверявала, затова се извинявам ако има грешки!