-Искаш ли у нас, ще гледаме филм с другите.
-Може. Идвам до 15 минути.
-Супер! Вземи нещо за хапване по пътя <3.
Реших да отида с колелото. Тъпа идея. По пътя към едно магазинче започна да капе ситен дъжд, който се превърна в градушка. Влязох в магазина и бях супер подгизнала. Разхождах се из щандовете, взех някакъв чипс и сладко. Видях Ник на касата и се изненадах.
-Хей, какво правиш?
-Ами взех някакви неща, защото ще гледаме филм Алиса.
-Супер. Ако няма с какво да отидеш, мога да те закарам.
Не, няма проблем аз съм с колелото.
-Щом казваш.
Излязохме навън и... гледката не беше особено приятна.
-Качвай се.
-Ами колелото?
-Остави го, хайде.
Качих се на мотора, като си сложих и каска. Хванах се здраво за него и се оглеждах наоколо. Нищо не ми се струваше смислено. Беше доста студено и градът беше празен. Щом стигнахме пред домът на Алиса си свалих каската и взех нещата.
-Благодаря ти.
Не каза нищо. Прибра кичур от косата ми зад ухото ми и се усмихна.
-Приятно.
Тръгна си, а аз се бях изчервила много.
Почуках на вратата. След няколко минути Алиса я отключи и ме прегърна.
-Какво ти отне толкова време?
-Ами аз..
-Споко, хайде ела на дивана, че филма тъкмо започна.
Беше ме малко срам, не се познавам много с Итън, но пък Дилън беше много мил. Легнах до него срещу телевизора. Гледахме някакъв хорър, но не обръщах много внимание. Фокусирах си погледа над Дилън. Бях се сгушила в него, а той в мен. В края на филма, Алиса предложи да играем на шише, не бях много навита. На вратата се почука и тя отиде да види кой е. Върна се със Ник и Сестра ми, което ме остави в малък шок.
-Какво правиш тук?
-Ти какво правиш тук?
-Вие от къде се познавате? -Попита Алиса.
-Доведени сестри сме.
-Така ли??
-Дам.
-Вие пък от къде се познавате?
-Първоначално бяхме приятели с Ник, но той почна да излиза с нея и ни запозна. От тогава буквално сме неразделни!
-Супер..
След неловкият разговор всички седнахме в кръг и Итън завъртя шишето. Спря на Ник и ги бяха предизвикали да се целунат. След безобидните игрички обаче ми се падна Дилън и трябваше да играем на 7 минути в рая.
-Няма шанс, имам си гадже!
-Той тук ли е? -Попита Мал.
-Ами, не, но-
-Тогава?
И така ни бяха заключили в стаята на Алиса, против волята ни. Планирахме да си стоим в компанията на тишината и да излезем.
-Не чувам нищоооо!
-Извика Итън.
Нека просто да приключваме с това. Дилън беше седнал на леглото като се наместих в скута му. Започнахме с леки целувки, като тези целувки слизаха надолу по връта ми, превръщайки се в захапки. Болеше ме малко, но ми харесваше. Чувствах се виновна, но и не ми пукаше особено много. Връзката ни с Марк изобщо нямаше как да продължи и не виждах никакво бъдеще с него....
Няколко минути по-късно отключиха вратата и ме завариха в скута му.
-Ах ти, мръсницо!! -Засмя се Алиса.
Върнах се на мястото си, а Дилън на своето. След още няколко игри стана късно. Дилън беше заспал на дивана, други играеха видео игри на телевизора, а аз и Алиса си споделяхме и си говорехме за живота ми в Ню Йорк и Марк.
-Бъди напълно честна с мен, Джес, обичаш ли го? Липсва ли ти?
-Ами...
Както говорехме за него, телефонът ми извибрира.
-Марк ми звъни, отивам да видя какво иска.
Отидох на балкона и му вдигнах телефона. Започна да се ядосва, не му бях звъняла от дни и не се интересувах от него. Беше много задушаващ и изобщо не ми даваше да комуникирам с никого освен нашите. Затворих му телефона без дума и погледнах нагоре. Луната беше красива. Дъждът беше спрял. Алиса беше зад мен, явно е чула разговорът ни.
-Аз... Джес, какво беше това? Какво иска от теб?
-Нищо. Майната му, хайде да влизаме.
С Мал ще пренощуваме тук. Всички бяха заспали, аз както винаги будна. Не можех да заспя. Отидох във всекидневната, където Дилън спеше на дивана. Легнах до него и затворих очи.