*от гледна точка на Итън
Тя луда ли е, че да ми говори така? Че и да посяга..? Аз разбирам, че все още ме обича обаче вече прекалява
*от гледна точка на Катрин
~~~~~
Цял ден просто лежах и плаках. Толкова съм уморена. Знаех, че не бива да идвам тук. Отдавна не съм чувствала болката от него. Той да ме наранява, отново след толкова много време.
Не съм си и помисляла, че би се случило нещо подобно.
Гадно ми е. Много. Как просто загърби всичко което имахме?
Искам просто някой да ми каже, че това е някакъв кошмар.
Хората са прави, наистина се е превърнал в чудовище.
От днес обаче, ще е друго. Няма да правя това, което иска сърцето, а това, което трябва. Защото винаги аз си патя.
Спомням си, когато дядо все още беше жив.
Как ми казваше "Човек плаче много по-дълго от обида,от колкото от любов,детето ми.Плаче поради илюзии,поради мечти,които е имал. След една раздяла,сълзите измиват ненужното,за да остане чист споменът за любовта! Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого..."
За това няма да се опитвам да го забравя. Просто ще работя над себе си.
~~~~~
*на другия ден
Когато се събудих първата ми мисъл беше да отида при шефката и да ѝ кажа, че съм съгласна да разрушат онова с плочите.
Гадно е, че се предавам така, но обещавам, че ще има същото такова нещо, може би малко по-късно, но ще го има!
Облякох се и си вързах косата на опашката.
Взех си такси, за да не напрягам Хед излишно.
~~~
Винаги когато съм пред вратата на шефката нещо ми става. Определено вече не се притеснявам, а даже съм на градуси.
Влязох, а вътре бяха тя и Итън.
Какво за Бога прави тук? Супер старт на деня.
-Катрин? Не те очаквах
Каза шефката, а Итън дори не се обърна. Беше седнал на диванчето пред шефката
-Сядай
-Не благодаря
Искам разбира се. Ама как да седна до Итън?
-Не ям хора.
Каза Итън тихо, отново дори не ме погледа. Не очаквах да си отвори устата
-Съмнявам се.
Отговорих, а шефката се засмя.
-Виж Итън, гледам,че не сте в Добри отношения с Катрин. Можеш да дойдеш когато поискаш, за да поговорим. Започни, когато ти е удобно. Свободен си
-Благодаря
Стана и излезе. Парфюмът му е толкова силен, заедно смесен със дим от цигари, че направо ти замайва главата
-Сега можеш да седнеш
Седнах.
-Ти за какво искаш да говорим?
-Да кажа, че съм съгласна със сделката ви. Нямам нищо против, правете каквото искате
-Така ли?
-Така.
-Очудващо.
-Просто исках да ви го кажа, и да изляза с ваше позволение, моля
-Катрин, познавам те още от преди да дойдеш тук. Ако кроиш нещо, повярвай ми, тази година ще ти е последна. Мразиш Итън както и мен, не го отричай. Знам, че не правиш това по твоя воля. Сериозна съм, ако..
-Заплашвате ли ме?
Засмя се.
-Не. Просто казвам
-Не ви мразя. Просто сте ми безразлични, така както с вас така и без вас.
-Не на мене тия
*от гледна точка на Итън
Тръгнах да си ходя, но чух Катрин и спрях. Значи е съгласна? Интересно.
-Катрин, познавам те още от преди да дойдеш тук. Ако кроиш нещо, повярвай ми, тази година ще ти е последна. Мразиш Итън както и мен, не го отричай. Знам, че не правиш това по твоя воля. Сериозна съм, ако..
Заплашва ли я? Моля? Дърта кучка
Какво значи "ще ти е последна година"?
Никой няма право да я заплашва освен мен. Луда ли е? Май на нея ще ѝ е последна година
*от гледна точка на Катрин
Излязох и тръгнах по стълбите, тъй като асансьора беше зает.
Какво им става на всички? Шефката какво си мисли?
~~~~
Отидох на строежа, всичко беше окей, докато не видях , че Итън идва. Мамка му, преследва ли ме? Тъп ли е, че не искам да го гледам
Отиде към онова място говорейки по телефона. Отново дори не ме погледна. На зает ли се прави? Смешка
След него дойдоха още 2 коли, в тях имаше работници. Нима започват да рушат от сега?
Отидох малко по-на страни, за да гледам. Да, за да гледам как рушат труда ми. Невероятн
Защо ръката на Итън е толкова червена, дали пак се е бил с някого?
Телефона ми звънна, мениджърката ми е.
-Ало?
-Ало, къде си?
-На строежа?
-Шефката е в болница
-Защо?
-Не знам. След точно 5 минути съм при теб.
Итън ме погледна странно за секунди и след това отново започна да говори по телефона
~~~~~~
Стигнахме в болница и говорихме с лекаря
-Какво има?
-Била е открита в колата си в безсъзнание. Има следи от одушване..
Пред погледа ми веднага се появи странното изражение на Итън и ръцете му. По дяволите
-Добре е, за сега. Хубавото е, че е била намерена на време
-А кой го е направил?
-Трябва да питате полицаите
Знам кой го е направил. Сигурна съм.
Луд ли е?!но защо?
~~~~
*на вечерта
Тя е добре, вкъщи си е. Дали да не отида у тях? Късно е. Искам да говоря с Итън, нещо в мен иска да повярва, че не е бил той, но всичко друго в мен крещи, че е психопат и просто го е направил.
Ще звънна на шефката
-ало?
-ало?
-Извинете за късното обаждане, но ще може ли да се видим. Да дойда у вас?
-Защо?
-Моля ви. Искам да поговорим.
-Очаквам те.
Облякох се , взех си такси и без да се замисля тръгнах.
Пътувах около 40 минути и стигнахме.
Къщата ѝ беше огромен бял дворец.
Звъннах на звънеца на портата и изведнъж нещо се включи
-Кой е?
Портата говори?
-Ехо?
Как портата говори?
-Аз съм Катрин
Отговорих и след това видях, че има нещо на портата, което говори.
-Коя сте вие?
-асистентката на госпожата
-Тя ви очаква в задния двор на имението
Имението? Wtf.
Портата се отвори и тръгнах зад къщата.
Беше хладно, много приятно.
Приближих се по на пред и видях басейн, пред който басейн седеше на едно столче тя, а над главата ѝ с посочен пистолет стоеше Итън?!
Какво по дяволите се случва?
Итън говореше нещо, но не го чувах. Иска да я убие ли? Гледах страха в очите ѝ.
Беше ужасен. Беше ме страх от него. Иска да я убие ли?
Приближи пистолета до нея
-Итън!
Изкрещях. И двамата ме погледнаха
Затичах се към тях
-Посмей да помръднеш
Обърна се към нея и след това се запъти към мен. Със пълна скорост, омраза.. Жив демон
-Луд ли си?
Хвана двете ми ръце в негова и ги сложи зад кръста ми. Дори не знам как се озова зад мен. Със другата си ръка запуши устата ми и отново мина зад нея
Опитвах се да крещя но не се получи. Започнах да плача
-Шш, не плачи. Виждаш ли нея?
Погледна към нея със пълната жажда да я убие
-Тя ще умре, не ти.Сега ще махна ръката си от устата ти, и ако проговориш куршума отива на топло в теб.
Кихнах
Махна ръката си от устата ми и взе пистолета отново. Не мога да повярвам какво се случва.
Коленете ми омекнаха, виеше ми се свят, цялата треперех
Доближи спуска до нея.
-Чух какво искаш да направиш, Шермин. Щеше да останеш жива, но устата ти не предпочете да си остане затворена.
-Итън, моля те, недей.
Прошепнах.
-Млъквай!
Стреснах се.
-Тя защо не казва нищо? Защото знае, че съм прав. Май на теб ще ти е последна тази година.
Какво? Думите ѝ по рано към мен? Подслушвал ли ни е?
-Итън, шегуваш се.
Усмихна се напълно идиотски
-Гледай как човек умира, заради теб, Катрин.
Затворих очите си и се надявах просто да се събудя от този кошмар
-Отвори си очите, проклета кучко
Изкрещя. Отворих очите си
-Итън, осъзнай се
-Осъзнах се, за това го правя. Само гледай как ще умре пред погледа ти
-Не, не, не. Кажи нещо по дяволите
Изкрещях към шефката
-Не викай! Не искам някой да ни чуе, малка госпожице
Този е напълно психясал.
-Итън, пусни пистолета.
Засмя се
-Моля те, Итън. Не го прави.
-Да видим кой кого ще заплашва
-Луд ли си? Тя не ме е заплашила сериозно? Ненормалник такъв
Изкрещях срещу него-ако имаш проблем разреши го с мен не с нея! Боли те от думите които ти казах снощи ли?
Замълча си
-Не я убивай, Итън. Ние сме проблема, не тя. Просто все още се обичаме
-Замълчи!
Гласа ми започна да трепери
-Знаеш го!
В момента в който повиших тон чух силен изтрел. Сякаш просто всичко ми мина на лента. Шермин падна от стола, а от главата ѝ течеше кръв.