II глава

362 18 6
                                    

Насочвахме се към един от многото асансьори. Как да ѝ кажа, че имам клаустрофобия и ще умра пред лицето ѝ ако се кача в него?

-Надявам се да не се боиш от асансьори?

-Ни най малко

Засмях се.
Катрин, луда ли си?
Ще работиш тук, защо я излъга?

Качихме се в асансьора, и видях как имаше цифри от 0 до 32.
Чакай, 32 етажа? Само не цъкай 32,само не цъкай 32.

Затворих очи и мисля, че цъкна 30.
Невероятно. Качваме се на горе, тя е пред мен, а тези горили са плътно до мен.
Влошават положението още повече. Затворих очи и поех дълбоко въздух.

~~~~~

Чу се онова дзън, което ме доведе до мисълта, че стигнаме
Отворих очи и пред мен бяха много врати, много стаи. Една от която ме беше страх. Самата ѝ атмосферата ме плашеше.
И разбира се, че влязохме в нея.

-Седни.

Тя си седна на столчето, което тежи колкото мен, а аз седнах на дивана пред нея.

-Това е моят кабинет. Никой няма право да влиза в него, без мое разрешение или без аз да съм го повикала.

-Разбира се.

-Харесва ми работата ти, Катрин Францо

-Благодаря

-Имаше над хиляди души, които представиха идеите си при нас, но ти беше избраната. Хареса ми Идеята ти за хотела. Точно от това имаше нужда AT&T.
Намерили сме 3 Места, ти трябва да пресметнеш кое ще  бъде най-възможно за строене. До седмица

До тук добре... Седмица?

-Извинете, седмица?

-Да.

-Утре ще изпратя асистента ти и ще започнете да разглеждате. Поставям на теб задачата да измериш всичко..

-Да, разбрах.

Погледна ме студено.

-Никога не ме прекъсвай.

-Извинете.

-Предполагам знаеш правилата?

-Че не трябва да посещавам кабинета ви без ваше позволение?

-Не, скъпа. Не само това. Довечера ще изпратя асистента ти, за да ти разкаже как трябва да изглеждаш и да се държиш, когато си на среща и не само.

-Да, шефке.

Сведох глава.

-Достатъчно. Щом твърдеше, че знаеш какво да правиш, можеш да напуснеш.

ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластенWhere stories live. Discover now