Омиротворение, така желано избавление.
Спокойствие, така искано надмощие.
О, смирение- истинско видение, кажи ми къде се дяна, та остави онази отворена рана?
Къде избяга, че те търся неуморно, смятайки наред частиците щастие, разпилени безразборно, но някак си толкова непокорно.
Защо се губиш в онзи небосвод, щом някой някога поиска да опита от твоя плод?
Защо го правиш толкова трудно да те открие човек, който се вози в житейския влак, без продупчен билет?
Смирение, омиротворение, желание едно- избави чудесата на личността от всяко едно зло!
С ветрило от бодли обстрелваш пешеходците с твоите стрели, но така и не осъзнаваш какво е да боли така, сякаш режат ръка...
О, щастие невъзможно- къде се дяна, та направи всичко толкова сложно?
Защо съществуват чувствата, които имат дъх на горчиво, сякаш пиейки от студеното вино?
О, горчивина красива и възвишена кажи ми кой ти стана любимеца? С кого дели твоята паница: на кого посветяваш твоята скица? С кого се движиш по тънката жица?
Разкажи къде се намира онова, което се удря като боксова круша и заключва дланта в окова от желания, които пораждат поредните личностни терзания!?
Ах, омиротворение, така желано избавление.... Вземи ме в твоите ръце и ме обгърни, моите восъчни бедра грубо хвани и всичките вдишвания страстно изкорени!
По дяволите, нещо направи!