*от гледна точка на Катрин
-Карай към вкъщи.
Скапа ми настроението от всякъде. Защо все още го търся след, като ме мрази? Нормална ли съм? Отново да се влюбя и да страдам? Не, абсурд.
Качихме се в колата и тръгнахме.
*след около половин час
Докато се бях заплеснала към прозореца мислейки за жалкия си живот видях кола, от която излизаше дим, беше забита в едно голямо дърво. Колата беше голяма, цялата беше потрошена.
-Спри. Някой е катастрофирал.
Отби и тръгнах към колата.
Мамка му, някой много жестоко е катастрофирал. Горкия човек.
Как хората просто го подминават? Що за хора са?
Дано не е нищо сериозно.
Доближих се и беше момче или мъж. Не знам беше голям човек.
-Помогни ми да го свалим
Беше по гръб , явно много жестоко се е тряснал. Дано е добре, Боже.
Когато го оставихме на Земята..
Сърцето ми спря да бие .
Шегуваш се.
-Това е..
-Итън.
Целия беше в кръв, във безсъзнание
Сякаш някой е взел нож и го е забил в сърцето ми няколко пъти един след друг. Болезнена гледка.
-Итън!
Изкрещях.
-Ще повикам линейка
Започнах да плача с глас така както никога до сега. Толкова силно, че Хед се отдръпна на страни, за да се обади на 112
-Итън..
-Не..
Прошепна и притвори очи съвсем леко
-Итън!
Продължих да плача
-Не викайте никой..
-Дръж се..
-Не. Оставете ме. Не викайте никой
Прошепна отново
-Не говори
-Не ме водете никъде. Моля ви
Момента в кой просто ме помоли. Уби ме.
-Не звъни на никой, ще го вкараме в колата.
Сакаш не познавам Итън. Никога не е искал да стъпне в болница, никога.
Хванахме го и едва едва го пъхнахме на задната седалка.
-Къде да го заведа?
-У тях.
Надявам се все още да си живее в къщата си.
-Новата му къща ли?
-В която принципно живее
Тоест има нова къща? Това е добре. Само дано не е сменил лекаря , защото само неговия номер имам.
-Ало?
-Ало, аз съм Катрин.
-Катрин?
-Познавате ме. Нося Итън към тях си
-Новата му къща
Прекъсна ме Хед
-Новата му къща. Катастрофирал е много жестоко , целия е в кръв и...
Гласа ми започна да трепери и отново заплаках.
-Добре, спокойно. Сетих се коя сте. Идвам към тях, вие след колко време ще сте там?
-20 минути
Каза Хед и аз повторих след нея.
Гледах го просто как се мъчи и се чудех ако беше друга би ли го направила? Да знае, че я мрази от дъното на душата си и тя пак да му помогне? Мразя да го обичам.
~~~~~~
Пристигнахме. Мамка му. Къщата беше невероятна.
Нереално е един човек да живее в тази къща.
С Хед го носехме ама ако ни попитате как... Този два метра мъж и ние двете.. Ад и половина.
Пред вратата му имаше двама бодигарда.
Когато го видяха побегнаха и го хванаха
-Какво се е случило?
Изкрещя единия от бодигардите
-Не ми повишавай тон! Идея си нямам какво се е случило,видях го на пътя и реших да го прибера. Звъннах на лекаря му, идва.
-Да влезем вътре.
Казаха си един на друг и тръгнаха на пред.
-Без вас.
-Шегувате ли се?
-Съжалявам, но имаме нареждане да не допускаме никой непознат в къщата на шефа
-Шефа ти ме познава.
-Не знам дали лъжете или не
През това време една кола паркира зад нас. Излезе един човек на възраст, това беше лекаря му
-Слава Богу
-Влизайте вътре, бързо.
Тръгнаха на пред и ние след него
-Вие сте до тук, госпожице
-Ей..
-Пуснете я вътре. Другата госпожица може да почака, но тази нека влезе. Аз я познавам, шефа ви също.
Каза лекаря
Кимнаха и влязохме
Качихме се на втория етаж където сигурно е стаята му.
Дам.. Стаята му е.
Стаята беше огромна. Черен багаж. Черна голяма спалня, тераса, гардероб, дори има малък диван и маса. Нелогично и нереално.
Оставиха го върху леглото.
Бяхме само тримата.
Седнах срещу него на леглото
-Разкопчай му ризата.
Започнах да я разкопчавам докато лекаря му слагаше системи.
Докато го докосвах ми се връщаха тоолкова много стари спомени. Докато просто не разкопчах изцяло ризата.
Мамка му, този да не би да спи във фитнеса? Ако преди и бил секси сега не знам какво трябва да е.
Толкова шибано много набит, а пресата му..
-Катрин..
-Да.
-Разсеяна си
Така ли? Толкова ли бях замислена и то не над какво да е а над тялото му? Катрин, човека умира в ръцете ти, осъзнай се
-Излез.
-Искам да стоя до него
-Когато съм готов ще те извикам и ще дойдеш
Излязох и чаках пред вратата
~~~~
Лекаря излезе.
-Как е?
-По-добре е.
Каза въздишайки
-Бил е предозиран с хапчета
-Какви?
-Неврологични. Адреналина му се е качил доста и явно от там е стигнал до катастрофа
-Но сега е добре, нали?
-добре е. Ще има две сестри, които ще се редуват на смени тук. Не се безпокойсте
-Благодаря ви.
-Моля.
Тръгна на пред и се обърна
-Катрин..
-Да?
-Защо се върна след толкова много време
Усмихнах се
-Не се върнах за него. Просто света е малък.
Отвърна ми с усмивка и тръгна на долу
Влязох в стаята му, от всякъде имаше системи, абокати, до него имаше инжекции, лекарства. С милия той просто си спеше.
Седнах до него
-Ах, Итън, ах. Уплаши ме до смърт
Погалих го по косата
-Трябва да се осъзная, не знам какво ми става.
Говорех си ей така сама, докато...
-Не ме докосвай
Прошепна и леко отвори очи
-Моля?Итън, буден ли си?
Толкова се зарадвах, че е в съзнание
-Казах да не ме докосваш
Каза по-силно.
Отдръпнах ръката си
Сигурно още не е със всичкият си, Итън не би ми го казал.
-Как си?
-Не те засяга.
-Моля?
-Тръгвай си.
-Итън, какво говориш?
-Махай се. Не искам да те виждам пред мен
Той шегува ли се? Със сигурност си е със всичкият, отново показва омразата си
-Така ли трябва да ми се отблагодариш? Ако не бях аз щеше да си мъртъв до сега.
-Да бях умрял
Знаете ли какво е чувството да изпитваш някак си антипатия, съжаление, гняв, загриженост в едно?
Защото ми е за пръв път.
Някак си със всяка една негова дума просто ме губи. Със отношение, характер .
-Ужасен си
-Никой не те е карал да ме спасяваш! Ако искаш ще ти платя някаква сума като благодарност и да се свършва
Засмях се плахо
-Сума? Предлагаш ми пари? Итън, сериозно ли?
-Колко да ти платя за да се разкараш от погледа ми
Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи, душата ми гореше
Беше си напълно адекватен и се опита да се изправи
Протегнах ръце към него просто от човечност, за да не падне,а той ги отблъсна
-Казах да не ме докосваш!
Изкрещя отсреща ми.
Отдръпнах се като опарена
-Не изпитвам нищо към теб, ако за това си дошла
-Мислиш ли, че вече аз изпитвам нещо към теб?
-Предполагам.
Започнах да треперя, всичко в мен искаше просто да му ударя един шибан шамар и да е до тук.
-Има дни, в които единственото, което изпитвам към теб, е гняв. Непреодолим гняв, който не мога да контролирам. И други изпитвам тъга. Но не мога да плача. Така че просто седя там, вцепенена от чувството, но знаеща какво чувствам, чудейки се къде точно сме сбъркали.
Изкрещях.
-Има неща, които ми се иска да съм казала милиони пъти повече и думи, за които ми се иска никога да не се сещам. Обичам те. Различно чувство за тази фраза всеки ден.
Сякаш си говорех вкъщи сама въобразявайки си, че е до мен. А всъщност той наистина е до мен.
- Сякаш има бушуваща буря в тялото ми, която постоянно се бори дали да те мразя, или да ми липсваш. Нито едното не е по-лесно. И двете ми причиняват болка. Чувство, което изглежда никога няма да разбереш.
Ударих го в гърдите плачейки с глас
-Как всяко обещание и Всяко обичам те, изречено от устните, които обичах да целувам, за теб не означава нищо? И аз не знам какво искам повече някои дни.
Въпреки че Винаги си означавал повече от света за мен. Мисля, че това, което най-много боли, е да избера да ти дам всичко от
себе си.
Изборът винаги е до теб,
независимо какво. Toгaвa eдин дeн пpocтo ще се oткажа. Дори няма да се боря.!
Отдалечих се на зад от него
-Единственото нещо, което никога не бих направила, ти го направи без колебание.
Сега никак не го гледах така, както до преди малко. Сега като го погледна гледам ужасно чудовище.
Знам, че вече нищо не е същото.
Обърнах се и тръгнах.
//////
P. S.
Хора много съжалявам ако имам правописни грешки, просто пиша когато мога, защотo wattpad ме изхвърля от приложението и ми иска парола и имейл, който аз идея си нямам какви са.
Пиша когато ме пусне и за това гледам главите да са малко по дълги! ❤
Благодаря ви за всичко, обичам ви!!!! ❤️🩹❤️🩹
Gn💞