Самочувствието... нещото, което липсва...
Робуването тепърва започва. Независимо от това как ще се чувстваш в кожата все ще се намери тази убийствена частица, заровена под земята, сякаш къртица.
Ще се ровиш в безбройните тунели и ще търсиш непрестанно онова, което го няма; всичко, защото историята остави рана.
А, бяхме малки... заблудени.. не знаейки какво означава да бъдем наранени.
А, бяхме загубени в простора от мечти, които изгориха всички искри.
А, как видяхме какво означава да няма останали бонбони за детското в нас, загубени по пътя, търсейки своя искрен компас.
Изпратихме писмото с пощенския гълъб до място едно, което се оказа просто едно заблудено и искрено духовно бордеро.
Мислейки, че сме платили дълга осъзнахме, че така и не сме покорили върха.
Хванах те за ръката, но ти се отдръпна, защото видя, че съм психически слаба, а физически- по-голяма...
Тялото бе определящо за избора, който направи, само защото кожата ми бе покрита с белези от отминалото време, когато болката ми тепърва се превръщаше в бреме.
Научи ме, че не ще бъда приета, защото не пазя диета. Мразя, че всички предразсъдъци са такива изтъркани клишета... поставяш ме пред тежката дилема дали да избера това, което ме натъжава или да приема факта, че няма какво да ме развеселява...
Опитваш да засегнеш най-дълбоката тема как така, аз издържам, знаейки, че удряш ме с думи под корема.
Представата е взривена.. егото е жива рана, прясно наранена.
Болката от удара предизвиква мигрена.
Как да извлека доброто от ситуация, която всячески ме наранява?
Как да постигна щастие в собствената си кожа, когато всеки ми казва, че трябва да легна под ножа от убийствени думи, прикрити под грубите напеви на любовта, без която невъзможно е да изляза цяла от пустошта....