Къде си?
Защо те няма?
Къде се губиш толкова време?
Всичко ли вече е просто бреме?
Съществуваш ли физически?
Мога ли да те докосна?
Търсиш ли ме и ти така, както аз?- питам изтощена, а душата е взривена
Трудно ли е за теб да съществуваш, когато на ума си робуваш?
Единствено чакаш да откриеш човек, на който ще слугуваш...
Питаш ли звездите нощем на небето кога ще срещнеш тази, която ще те разбира изцяло и се надяваш да я видиш облечена в бяло?
Говориш ли насаме с Луната, която свети и пази града като стража?
Опитваш ли се да разбереш как своето мечтано семейство ще създадеш?
Броиш ли всеки час от всеки ден и изчерпваш ли всички минути, течащи покрай теб в очакване тайната самоличност на девойката да разбереш или е само при мен?
Силно ми се иска да описах теб;
Човекът, който в бъдеще ще припознаеш с моя силует....