Поезията е нещо красиво, което описва онова, което не може да се препредава лесно с думи, но е код по-сложен и от руни.
Музиката е свързващото звено между човек и звук, но мелодията е това, върху което се крепи симфонията от ноти, неможеща да се преброи в банкноти.
С тон се описва магия, която краси сивотата на света, но светлината, с която борави, горещи свещи пали.
Артистът избира инструментът на труда си, а фигурата, която рисува знае как да римува, дори собственото си тяло да рискува.
Скицата е построена като арматура, която диктува своята литература- по пътеката на живота гордо марширува, а поетът строи всяко късче от постройката дума по дума, ред по ред, под магичните танци на балет, изпълнен с красота, даващ авторова яснота.
Изкуството е това, което съществува, дори когато свободата на автора не успее да възтържествува.
Болката остава, но смисъла бяга, защото за един изкуствовед, творбата е всичко, което крепи мисленето му да не разслои; тоновете цвят да не разтопи и думите непрестанно да топи в свещите, без които картите не ще успее никога да преброи..