-19?
-Да.
-Бъзикаш се.
-Заклевам се.
Мамка му.
-Странно е
-Кое?
-Нищо, просто забрави.
-Объркана си
-Много. Просто всичко ми е много натоварено, нова работа, нови хора, нов град.. Стари спомени.
-Стари спомени?
Почувстах го като мой човек.
-Да. Бившият ми живее тук
-Защо се бяхте разделили с него? Ако мога да попитам?
-Така се случи. Дълга история.
-Ясно.
Загледах се в него още веднъж
-Наистина си много секси.
Засмя се
-Благодаря.
-Малък си
-Ти си малката, по ниска си
Засмяхме се.
-Малката..
Просто спрях да слушам след тази дума.
Не знам, не мисля, че връщането ми тук е добра идея.
Всичко ми напомня за него.
Трябва да залича спомените ни.. Дори да умра от болка.
-Какво има, къде изчезна усмивката ти?
-Отиде на почивка без мен
-Забавна си
-Благодаря.
Изправи се и аз след него
-Симпатична си.
Усмихнах му се и той на мен.
-Да разменим контакти?
-Може.
Дадох му номера си и той неговият. Изпратих го до вратата и си тръгна.
-Мамка му. Наистина е секси.
Оправих си масата, след това се пооправих в банята и легнах. Бях много уморена и заспах на момента.
~~~~~
На другият ден.
Събудих се и адски много ме болеше главата. Не ми се занимаваше да търся лекарствата в куфара и не пих нищо, чаках да мине от само себе.
Облякох се - на вън беше скапана жега. Просто нямах какво да облека, не ми се мислеше за официални облекла, аз нали ще съм на вън, не при шефката?
Сложих си там каквото имах в дамската чанта, спирала, гланц, хайлат и такива.
Исках нещо прибрано като за прическа, не исках да имам нещо тежко върху гърба си, не бях в особено настроение.
Измислих нещо бързо и лесно, напръсках се с сладък парфюм и вече бях готова.
~~~~~~
След около 10 мин. пред вратата ми се появи моята асистентка/мениджърка? Не знам как да я наричам.
Обух си бели маратонки, а така ми се носеха чехли..
Сложих си една малка Черна чантичка и тръгнахме.
Огледа ме от горе до долу. Тя беше със затворена коса и разбира се официално.
-Винаги ли се обличате така?
-Винаги. Задължение от шефката
-Е ама ти не си на работа?!
-Е да, но хората знаят, че работим в AT&T и съответно ако ходим като клошари ще бъде засрамващо
-Аз като клошар ли съм?
-Напомнете ми да минем през мола след задълженията ни днес, моля
Усмихнах се и се качих в колата ѝ.
Дааа, Катрин няма книжка. "Запиши се Катрин, ще ти е по-лесно" "Запиши се няма да си зависима от никой, няма да се молиш на никой за превоз"
Да ама не. Не се записах и това беше много голяма грешка.
Но какво да правя, че когато видя кръгово или по-голям камион ми се завива свят?
~
През целия път просто беше гробна тишина, докато не пристигнахме на желаното място
-Това ли е?
-Това е първото място
Каза слизайки от колата.
Нямаше абсолютно никого, и сякаш времето тук беше малко по-хладно.
-Тук е по-хладно?
-Мхм. Заради горите от зад
Сетих се, че ако тук искат да бъде хотел, който да бъде посещаван най-много през лятото, понеже ще има външен басейн, климата няма да бъде добър. Не може да се изсекът дърветата от зад. Всъщност може, но не бих го позволила.
-Заведи ме на другото място, моля.
-Не ви ли харесва, въздуха е чист
-Не е от въздуха, просто не е благоприятно
-Разбирам.
Качихме се в колата и след около още час и половина път стигнахме.
Тук определено се усещаше обикновен климат, както си беше в града.
Поразгледах мястото, но като чели просто не ми допадна самата гледка.
-Не искам да си губим времето, заведи ме на следващото място, моля
-Последното.
Кимнах, качихме се в колата и тръгнахме.
~~~~~
Беше слънчево, със красива гледка.
Поразгледах тук там и видях една табелка на която пишеше "Не преминавай".
Е много мразя така като пише. Разбира се, че ще мина.
Имаше части от постройки или една голяма?всичко беше потрошено, самата енергия беше като от филм на ужасите.
-Госпожице?
Обърнах се и беше мениджърката ми
-Защо това място е такова?
-Тук не се идва...
-Кажи ми
-Тук имаше голям хотел, който беше потрошен от едно леко земетресение
-Кога се е случило?
-Още през 2012година
-Чий е бил
-Нашата фирма.
-Сериозно?
-Да. Поради тази причина бяхме фалирали за момент, но измислихме един голям бранд за дрехи и бижута и всичко си беше както трябва.
-Как така леко торнадо?
-Не знам, не съм била. Така казват.
-А защо от 2012 не е почистено?
-Много от роднината на починалите идват тук, оставят цветя и не разрешават да се почисти.
Като каза така се сетих за нещо.
- А защо не направим нещо като плочи на починалите през този ден?
-Мислили сме го, но не сме искали това място да се превръща в гробище.
-Няма да е гробище. Нима няма да е по-добре да се отдаде малко почит на починалите без вина?
-Трябва да говорите с шефката.
-Ще говоря.
~~~~~~~
Около половин час и вече бях разгледала всичко, което ме интересуваше.
-Утре сутрин ремонта започва, госпожице
~~~~~~~
Прибрах си се вкъщи, изкъпах се и седнах на леглото си. Изкарах лаптопа и потърсих в Гугъл за случилото се през 2012.
Прочетох много и всичко ме доведе на мисълта, че явно постройката е била построена върху изсъхнала почва и от това е била разрушена толкова лесно?
Имаше изписани имената на всички починали и спасени. Било е през 8.10.2012г.
Написани бяха 99 имена,като починали и 104 спасени. За щастие повечето са спасени но.... Чакай. Последното име
Итън..Бер...бъзикаш се..туо.. Л.
Чакай какво? Итън Бертуол?