Вдигам тост в този ден, в който ти не дойде в дома ми като мой гост.
Вдигам чашата с питието, за да захвърля теб, далече в небитието.
Днес празнувам, че те няма. Днес отпращам те от сърцето, което скъса въжето от емоции, затворени под слънцето на любовта, която аз днес ще уволня.
Днес е ден, в който за последно плача, че теб те няма. Моментът настъпи.
За теб няма да страдам.
Това е подарък, който отдавна трябваше да си подаря, но нямах силите да продължа.
Търсех те там, където не съществуваш.
Допуснах те твърде дълго вече да пируваш, за сметка на това, което ти дадох да диктуваш.
Не ме интересува дали ще продължиш да ме целуваш; омръзна ми да ме изнудваш с действия, които никога не изпълняваш, а само чувствата ми накърняваш- сърцето нараняваш.
Като душ от красота, днес изпитвам само празнота. Като дъжд вали болката, която изпитвам, но на теб не ти достига дозата.
Харесваш да измъчваш, престъпленията в любовта с лека ръка да извършваш.
Не се замисляш за последствия, но познай, аз нямам намерение да крася твоята колекция.
Няма да бъда твоята ,,божествена" комедия, нито ще стана част от романтичната ти трагедия.
Намери си нова мишена.
Спри да се опитваш да изпиеш малкото останала жизнена енергия от тялото, което беше в ръцете ти, но ти не можа да го оцениш, защото отказвам да ме обесиш на твоята примка, която е толкова близка до теб и това, което жертваш веднага в битка!
Вдигам тост за това, което никога не се случи, преди душата от твоята да вкуси.
Празнувам за това, което никога не ми купи, защото онова, което търся, никога не може да се открие в човек, който знае само как да получи нещо в замяна, когато целия му живот е преминал в това да ходи по неизгаснала жарава.
Нека вдигнем наздравица, за това, че успях да избягам от теб и твоята касапница на сърца, за която не можеш да кажеш нищо повече от поредната лъжа!