Сърце, счупено на две.
Любов пропиляна, болка осъзнава, а душата ми- вечно наранява.
Минава време и живота си тече, но ти оставаш разкъсана на посоки, защото всички чувства, нанесоха ти рани дълбоки.
За миг се спирам.. чувам океана от мечти да бушува, а болката ми тайничко ревнува онзи, който уби ме преди толкова време в хиподрума.
Силите ми избледняват, а емоционалността ми се опитва да избяга надалеч, след което да бъде разсечена с меч.
Зная, че е грешно да изпитвам нещо толкова горещо към човек, който отдавна остави ме да се удавя в дупката от спомени, които в мен, сякаш пуснали са корени.
Чудя се едно обаче; Дали без мен усещаш се добре, знаейки, че уби и малката човещина, останала в мен...