Анелия
Оставям спящата Наталия в кошарата и нежно галя пухкавото ѝ личице. Толкова е красива и нежна. Не мога да се отделя от нея и ми е по-удобно да спя в нейната стая. Това е щастието. Не очаквах да се променя до такава степен. Аз съм вманиачена по дъщеря си,но и вманиачена по някой друг.
Усмихвам се и нежно целувам челото ѝ. Моето мъниче,ти си моят живот. Завивам я с розовото одеяло и тихо излизам от стаята. Чувайки силно стенание,бавно пристъпвам по коридора и виждам леко открехна врата .Като една любопитна жена поглеждам през пролуката. Очите ми се разширяват от гледката на голият торс на греховно сексапилния Владимир. Изпъшка като порно актьор и прокара ръката си по-перфектния си пенис. Спомена за рязкото ставане от леглото и дългия пенис с обеца на главичката ме кара палаво да се усмихна и бавно да плъзна езика си между устните си. Сега аз пъшкам, когато виждам ръката му да се плъзва от врата към стегнатите гърди и накрая през ясно очертаната коремна преса. От тази гледка клитора ми започна да пулсира от нужда. Не мога повече да издържам,той не спира да стене. Откопчавам дънките си и пъхам ръката си под бельото. Ахвам, когато разбирам, че съм вече влажна. Влади ми влияе и сега ще се докарам до край. Бързо вкарвам един пръст след малко последва още един. Раздвижвам ги и лек стон излезе от гърлото ми.
Подпирам се на касата на вратата и прехапвам устна за да не извикам от удоволствието,което изпитвам. През това време Владимир пъшка и изпомпва зачервения си пенис. Чак обецата му се движи в ритъм и това толкова много ме възбужда,че си представям как плъзвам езика си по нея. Как го вкусвам и как полудявам от страст.
Изкарвам пръстите си и правя бързи кръгове по клитора. В същото време Владимир свежда глава и наблюдава ръката, която изпомпва набъбналия пенис и как след малко топлата струя се изля по пода. Толкова сексапилен мъж не съм виждала никога. Желая го и то много,а не знам как да се спра.
-Анелия?! - само като чух гласа му и натиснах клитора за да ме помете оргазма. Цялата треперя ,но бързо вървя към стаята за да се скрия. Не трябва да разбира какво направих току-що. Ще се засрамя. От известно време насам мастурбирам докато си мисля за него,но не съм готова да му покажа ,че това приятелство вече се превръща в нещо друго. Бравата се размърда и след секунда вратата се отваря. Веднага погледа му премина от лицето ми и се спря на чувствителното място. Свеждам глава и се изчервявам, когато виждам голямото петно на дънките си. - Ъ-ъ...всичко наред ли е?
-Ами да! Има ли нещо, с което мога да ти помогна? - повдигна вежда и лека усмивка разтегна устните му.
-С много неща може да ми помогнеш, но като гледам и ти имаш нужда от помощ. - отново погледна там,карайки ме да поставя ръката си за да прикрия срама. - Искаш ли да излезем с Наталия в Морската градина? - добра идея,затова кимам с глава и се отправям към гардероба. Смутена изваждам бельо, дънки и тениска,но докато е тук не мога да се преоблека. Обръщам се,виждайки го да се взира в мен.
-Какво? - Влади разтърсва глава и излезе от стаята. Удрям челото си в гардероба,мислейки си как можах да се изложа по този начин пред него. Той знае какво съм правила. Разбрал е ,че съм го гледала. Аз съм воайорка и от това изпитвам срам. Господи. Колко съм глупава. -Нати! -ревът на Наталия ме връща в реалността и бързо се преобличам,както и подготвям бебешката чанта, слагайки шише с вода, два биберона, три памперса, лигавник, мокри кърпи, боди, ританки, шапка, замислям се за момент дали трябва още нещо да добавя, но в момента мислите ми отиват към Владимир и не мога да се съсредоточа. Вбесена издърпвам ципа на чантата и излизам от стаята,готова за разходката.
.........................................................
Видимо доволна вървя до Влади, който като един горд баща бута количката и се наслаждава на момента.Наталия отново спи ,сякаш преди половин час не се събуди от сън. Може би времето предразполага ,особено като слушам как птичките чуруликат и изпълняват една успокояваща мелодия. Радост за ушите,но не и радост за очите ми. В началото си мислих,че си въобразявам,но сега почти всяка жена минала покрай нас заглежда Владимир. Поглеждам го за да разбера дали е забелязал, но той наблюдава Наталия и сладко ѝ се усмихва. Отново връщам погледа си към жените и продължават да ни гледат.
Не мога да се спра и изсъскам към едната, която по най-наглия начин се взира в него с прехапана устна.Другата ми се прииска да я хвана за косата и да откъсна екстеншъните. Издърпва роклята си за да лъснат гърдите ѝ и широко му се усмихва. Почти всички жени точат лиги по Владимир. Разбирам,че е красив мъж,но той не е сам.
-Има ли някакъв проблем? - попита Влади. Очите ми се спират на една блондинка, която без капка срам се разкрачва за да покаже бельото си. - Анелия!
-Не! .
-Познавам те много добре и в момента си ядосана. Защо? - извръщам поглед и отново се натъквам на друга кокошка, която изпусна нарочно чантата си и се надупи пред очите му.
-Не виждаш ли? - вдигам ръка и показвам безсрамните кокошки. - Е, гледай! Това нормално ли е?- Проследи на къде сочи ръката ми и се усмихна.
-Ревнуваш ли? - засмивам се.
-Естествено, че не! - взирам се в някаква далечна точка и се правя на незаинтересована, а отвътре крещи "Да, ревнувам и те искам само за себе си!"
-Тогава няма да имаш нищо против, ако отида при..... - сочи с пръст брюнетката, която седи на една от пейките и съблазнително кръстосва перфектните си крака. - ....ето тази. - свивам рамене и се заглеждам в спящата Наталия,но Владимир явно е решил да ме изпробва като пусна количката и тръгна към кокошката. Веднага го хващам за ръката за да го спра.
-Стига! - засмя се и отново започна да я бута, но Наталия се събуди.
-Ани...Ани...Трябва да проведем един много сериозен разговор. - погледнах го.
-За какво става дума?
-За това, че си воайор. - ахвам и закривам устата си с ръка.- Искаш ли отново да ме гледаш? - Голият Владимир не е за изпускане,но импулсивно отговарям.
-Не! - Влади изцъка и седна на една пейка. Настанявам се до него и поглеждам към Наталия, която се кокори към небето.
-Докога ще ме лъжеш? - обърна се към мен и затъкна един кичур зад ухото ми. - Желаеш ме, нали? Защо се измъчваме? - свеждам глава и се замислям дали да бъда директна или отново да излъжа.
-Владимир?! Боже, не мога да повярвам, че след толкова години отново се срещаме. - развълнувано казва красива блондинка със сини очи и прелестна усмивка. Влади я погледна и леко се усмихна, но ми се струва, че не се радва да я види. - Тази красива усмивка няма как да я забравя. - прокашлям се,определено флиртува с него.
-Здравей, Деница! Кога се върна от Лондон?
-Преди два месеца. Вече не ми се седи там и реших да си остана във Варна,този прекрасен град. - Деница ме погледна и веднага видях неодобрението в очите ѝ. - Имаш дете!
-Да! - отговаря Влади и ме прегръща през раменете. Приближавам се за да се сгуша в него и да покажа на тази жена,че сме двойка.Деница се взря в нас ,усещайки злоба да извира от нея. Кучка!
-Ами добре! Ще ви оставям. Беше ми приятно. Чао! - Влади помаха с ръка и Деница се отдалечи.
-Коя беше тази?
-Старата ми любов.- същата ,която го е оставила. Това ме натъжи и силно се притискам към него,замисляйки се за деветте години, които ми носеха болка и страдание. Всеки ,с когото имам връзка се разпада. Последната беше с Живко,бащата на Наталия и след тази опустошителна връзка ,се опитвам да отричам очевидното. Наистина го желая,наистина искам да пробваме за нещо повече,все пак живеем заедно ,имаме дете,но все нещо ме спира. Изпадам в паника от мисълта отново да не потръгне и да остана сама.
Не знам той какво чувства. Старата любов не се забравя ,тя остава близо до сърцето, където болката е неописуема и се молиш всеки ден да те напусне за да продължиш напред. Така го чувствам аз и ми е интересно той какво чувства към нея. Още ли е там или я е забравил.