Никита
Завъртях се на една страна и бавно отварям очи,виждайки черен силует в ъгъла на стаята. Трябваше ми секунда да осъзная,че това е Петър. Дошъл е отново да ме изнасили,отново да ми причини болка и страдание. Вече не мисля, силно запищявам и буквално се свивам в леглото,сякаш така ще ми помогне да се спася от ръцете му. Цялата треперя,зъбите ми тракат ,а от очите ми капят сълзи.
-Никита! - той ме вика и сега ще ме нарани. Затварям очи и хлипам.- Красавице! - никога не ме е наричал така. Всеки път ми казва ,че съм курва,неговата курва. - Погледни ме! - гласът му е различен. Сега е топъл и приятен,не груб и съскащ. Решавам да отворя очи и да разбера,че силуета е изчезнал. Няма никого и това ме кара да се обърна към мъжът,с когото прекарах вечерта.
-Извинявай! - светвам лампата на нощното шкафче.
-Сподели ми! Какво те измъчва? - попита сънено той.
-Нищо! - изправям се и сядам на леглото,виждайки ръцете ми да треперят.
-Ники, вчера го обсъждахме. Искам да ми имаш доверие. - прав е,ако искам да се получат нещата трябва да говоря за Него.Поемам си въздух и обмислям дали да започна по-заобиколния начин или директно да му заявя кой е Петър.
-Петър отне девствеността ми....- завъртях глава за да видя реакцията на Митко. Той сякаш не може да асимилира какво му казах. - ...Изнасили ме и след него не съм била с никого. Просто не можах...не можах да допусна никого до себе си....освен теб,но ти ме усети,знам,че ме усети...
-Чакай малко...Чакай...чакай ...- Митко стана от леглото,напълно гол. - ...Доведеният ти брат е отнел девствеността ти като те е изнасилил?- продължавам да се взирам в него,не знаейки какво да му отговоря. - Изнасилил те е? - крещи той със свити ръце в юмруци. - Искам да ми отговориш на един въпрос и ще приключим темата.
-Добре! - прошепвам аз.
-Преди повече от седмица беше с насинена буза. Той ли го направи? - извръщам поглед и поглеждам през прозореца.
-Да!
-Мамка му! Долен нещастник. Ще го съсипя. - Митко заобиколи леглото и тръгна да излиза от стаята. Хуквам след него и бързо го хващам за ръката за да го спра.
-Моля те! Не ме оставяй сама. Имам нужда от теб. - думите му буквално го накараха да се отпусне. Прегърна ме и ме повдигна от земята,насочвайки се към банята. Влизаме под душа и мълчаливо пусна топлата струя за да се излее пред гърдите ни. Гледаме се в очите,докато не взех душ гела с мирис на зелена ябълка и сипвам голямо количество в шепата си. Ръцете ми преминават от врата до раменете като леко ги стискам за да облекча напрежението, след това ги плъзвам по стегнатите му гърди и продължавам надолу към коремната преса. Още го гледам в очите,докато падам на колене за да ги плъзна от бедрото до петата,последва и другия крак. Митко е с прехапана устна и поглед,от който може да ме изгори. Това ме стимулира да извадя езика си и да го плъзна на върха на главичката. Пенисът му е напълно еректирал,готов да си поиграя. На 25 години съм и за първи път правя свирка с удоволствие на Митко. Петър на няколко пъти на сила е пъхал пениса си в устата ми,карайки ме да се чувствам ужасно омърсена. Сега искам да е вторият път,в който аз ще го направя с желание,да го чуя как стене. Да виждам Митко,а не Петър.
-Ники! - простена той,когато засмуквам пениса от главичката и надолу по ствола. Поглеждам го в очите и задвижвам глава напред и назад,карайки го да прокара ръцете си през косата ми и да изсъска. - Ти си била,нали? - плъзвам езика си от главичката до ствола и обратно.
-Да! - отговорът ми промени изражението му и сега леко раздвижи бедра и така пениса му влезе по- дълбоко в гърлото ми. В този миг ми напомни за Петър,но като го погледнах в очите и страха ми изчезна. Тези сини очи правят така да забравя за всичко,за Петър. След поредният тласък той затвори очи и силно изпъшка, когато топлата семенна течност се изля в гърлото ми.
-Ще направя всичко възможно страха ти да изчезне. - изправи ме и силно ме прегърна.- Виждам го в очите ти. Ще ти помогна. Ще бъда онзи мъж,когото винаги си искала. Не се страхувай от мен. - кимам с глава с насълзени очи. Точно от това имах нужда. Да чуя тези думи. - Скъпа,не плачи. - толкова е успокояващо ,че има човек,който държи на мен и иска да ми помогне. - Хайде, да излизаме! - взе една кърпа и я уви около тялото ми. Излизам от банята все още със сълзи на очи,но бързо се съвземам,когато виждам на екрана на телефона да изписва "Татко"
-Ало!
-Никита!
-Да, татко!
-Скъпа, трябва да дойдеш до Ботевград! - Не ми е звънял от шест месеца, а сега иска да идвам до родния ми град.
-Защо?
-Важно е. Чакам те! - казва той и затвори.
- Кой беше?-попита Димитър,когато влезе в спалнята с кърпа увита около кръста си.
-Баща ми.- взирам се в екрана и не мога да повярвам,че се обади.
-Какво иска? - свали кърпата и ми предостави невероятна гледка на стегнатото си дупе.
-Нямам представа. Иска да си дойда в Ботевград.
-Няма да отидеш сама. - каза категорично той,карайки ме да поклатя глава. Не той ще решава дали ще отида сама или не.
-Не! Сама ще отида.
-Никита! - прииска ми се да му кажа,че не може да ми казва какво да правя.
-Сама ще отида. - Митко се ядоса,явно е очаквал да се съглася с всичко,което каже,но не всичко е толкова просто. Десет години търпя мъж,когото ми се подиграва,казва ми какво да правя и ме оставя наранена,искам да имам и аз думата. Жена съм ,а не робиня.
-Добре! - помислих,че ще се примири с решението ми, но това ,което направи ме изненада. Облече се и излезе от вкъщи без да ме погледне. Веднага усетих болка в сърцето си. Той ме остави,а си мислих,че сме с една крачка напред в нашите взаимоотношения.
.........................................................
Пристигам пред малката къща на баща ми и внезапни спомени се появяват пред очите ми,когато мама беше жива и бяхме щастливо семейство.
-Ники, ела! - извика майка ми от верандата. Притичвам с босите си крака и скачам върху нея,карайки я да се засмее и да ме завърти в кръг.
-Мамо, зави ми се свят! - изписквам аз.
-Това е целта, рибке! - казва тя и спира за да натисне с пръст носа ми.
-Мамо, къде е тати?
-На работа.- отговаря тя.
-Всеки ден го няма. - казвам аз и тъжно свеждам глава.
-Рибке, трябва да работи за да ти купувам принцески за аквариума.
-Искам нова принцеса.
-Хайде, да отидем до Бобо и да си харесаш още една. -изписквам и подскачам едновременно от радост.
-Да! Да!
Моята скъпа майчица,която винаги мислеше за мен. Господ ми я отне,твърде рано,но автоимунния хепатит увреди черния дроб до такава степен,че не можаха да я спасят. Заболяването е тежко ,особено при тези хора,които е стигнало до стадий на цироза,както при мама.
-Никита! - строгият глас на баща ми ме откъсна от мислите за красивия спомен,както и за болестта ѝ. Тогава майка ми купи не една, а две златни принцески.
-Да!
-Хайде, влизай! -само като видях преценяващият му поглед и ми стана неудобно. Като негова дъщеря очаквах да ми се зарадва,а не да ме оглежда неодобрително. - Пак с тези татуировки, не приличаш на жена. - Няма право да ми говори така. Както Митко,така и аз крия белези от миналото. Не един път съм се опитвала да се самонараня.
-Татко, казвай защо съм тук?
-От вратата ли искаш да знаеш? - влизам вътре и познатия мирис на дърво изпълва ноздрите ми. Чак очите ми се насълзиха. Липсваше ми дома. - Искаш ли кафе?
-Да! - тръгна към кухнята. - Къде е Силвена?
-Отиде с приятелки на маникюр. - поклащам глава. Защо ли въобще питам,тя винаги е на такива процедури. - Слушам! - оглеждам къщата с любопитство. Татко направи малък ремонт след смъртта на мама и сега изглежда по-свежо ,приятно и удобно,но за сметка на това е скрил всякакъв спомен с нея и това ме натъжи.
-Как си? - сядам на черния кожен диван и го поглеждам с изненада. -Какво? Не мога да попитам дъщеря си как е? Така ли?
-Не, просто... Никога не си питал, но както и да е.....Добре съм. Ти как си?
-Перфектно! Особено като знам, че ще ти споделя една добра новина. - В момента изглежда щастлив и уравновесен с черната коса пригладена назад и широката усмивка, но да го видя с костюм,това е нещо ново. Той не обича да носи. Докато съм погълната от мисли за необикновения му вид ,вратата се отваря и влиза красив мъж на около тридесет години с изискан черен костюм. Косата му е светло кестенява, а очите му черни.-Добре дошъл, Константин! - с усмивка казва той,карайки ме притеснено да се обърна към баща ми.
-Кой е този?
-Бъдещият ти съпруг!