Уча се да се боря с корените, които оставиха белег след развода.
Развод, но не с човек направен, а с миналото, което остави те размазан.
Една скъсана връзка, която разви нещата, извън кръговрата- лек за душата.
Един удар нанесен, който остави те отнесен, сякаш от торнадо, водещо до
,,Ел Дорадо"; носещо ти медал, по-ценен и от благородния метал- всичко, което си осъзнал.
Емоцията, която си отдал, обесила те със сизал. Скъсването, от което имаше нужда-май направи те чужда, точно когато най-малко имал си нужда.
Силата, която носиш чрез думите, които изказваш, нови истории карат те да разказваш.
Слова, които не си и помислял, че ще произнесеш; в беседа да ги изкажеш и пред публика да ги преразкажеш.
Смяташ ли, че е за добро?
Тази нова промяна, спасяваща те от всяко зло.
Не разбираш ли тежестта, която остава под дъжда от думи, които пързалят се по асфалта, оставящи отпечатъка си от гуми?
Бележат едно начало, което променя те изцяло, оставя те отдаден на емоцията, поставят те в категорията, наречена живот и продължават своят брод. Изпълват новият ти ход и карат те да се чувстваш повече от готов за чудесата, които тепърва предстоят и новите чувства провокират пламъка, с който словата започват да горят.
Запътваш се ти по своят нов, непознат път. Препятствията идват, но се бориш с тях така, както подобава на човека, който е излязъл от бащиния кът и топлината на майчината скръб- истинската история, създадена от кръв и плът.
Това, което изградило е личността, създаваща чудеса води до житейската цена, която трябва да платя, с цел да постигна това, за което борех се и ще продължавам оттук, до края на света...