,,Как се чувстваш?"- попита ме някой някога изведнъж.
,,Добре съм!"- казах аз, криейки се зад широка усмивка.
... За жалост не знаеха колко страда.....
Товарът, който носеше надделяваше с всеки изминал ден, преследвайки я навсякъде, сякаш бе нейния най-голям фен. Но тя никога не се оплака, нали?
Винаги казваше, че се чувства добре, дори когато вътрешно, тя просто умираше от празнотата, която надделя над самотата.
Опита се да избяга за миг, но късмета й отлетя като плик, разнасян от вятъра, който не беше толкова лек, а се усещаше така, сякаш бе стоманата.
Везните започнаха да се наклоняват, маските започнаха да падат.
Край на маскарадните изпълнения, пълни с най-различни вълнения.
Край на поредното шоу, което заемаше мястото, благото.
Намираше се в онова тъмно място, след като светлините изгаснат и аплодисментите на публиката- залязват.
Оставена бе на произвола на нощта, с единствена компания- ума й, който я изпиваше от енергията, по-рано заредената.
Шоуто приключи, а то кръвта й за пореден път смучи, но на късмет, уви, не можа да случи.
... ,, Добре съм, чувствам се перфектно ", дори когато силите й изпити бяха тоталноа.... Тя продължи да се усмихва, а вътрешно, светлината й до край се изтощаваше.... Но тя никога няма да си признае колко много страда, защото винаги остава напълно неразбрана.
Камера, екшън, акт! Дотук спира жизнения тракт...