Емоцията е нещо изключително странно, неописуемо дори;
С една тънка граница, която дори и малко да бъде прекрачена- за миг може да срути и най-високата кула; да разруши всяка стена, с която отделната личност реши да се обгради и да прелее и най-пълната чаша от тази спомената емоция, така че дълго време да не може да премахне петната от течността, разлята във Вечността..
Тя е всичко, което може както да развали, така и да поправи всяка злина, която живота реши да постави. И в същото време, чувствата са най-големия враг на човека;
Емоцията? - Тя е искрена.
Срокът на годност- труден за казване.
Трайността?- Тя е безсрочна..
Винаги ли трябва да си сам? Да прикриваш всичко, което реално изпитваш? Да не си честен с никого, дори и с теб самия? Да се бориш с вятърните мелници, когато единствено искаш да си себе си?
Е, кажете ми, заслужава ли си? Да се криеш; да показваш усмивка, а в действителност да гориш от мъка, че си прекалено различен за света, в който ти се е паднало да живееш, САМ, когато си в стая, пълна с хора..
Не искам да знам.. повече не мога, защото съм наясно, че ще падна в боя..
Обаче има едно нещо, в което съм убедена
- ,Че истината пред мен, пред теб или пред хората като цяло;
Може рязко да те удари, сякаш всичките ти намерения, останали са някъде, без своите най-верни другари...
Искам да съм щастлива истински, а не само да изричам:
Лъжи- най-неискрени , с които да замазвам своите
Истини...
Помогни ми да се събудя от вечния транс ,
С който забравих коя съм аз!
Всекиму прощавах,
А на себе си дори, не дадох и малък
Шанс...