Защо ли се опитвам да се бия непрестанно, когато нищо не си заслужава, а става само спонтанно!?
Колко пъти вече ще ме съсипваш ти, човече? Опитвам се да бъда честна: пред теб или пред мен самата, което очевидно не си заслужава..
Боря се... боря се безкрайно да не се опитвам да те наранявам така трайно, както аз се наранявам при всяка твоя дума, която използваш като нападка срещу мен, в моментите, в които единствено опитвам се да бъда значима за някого... Фактът, че пред теб се отпуснах така не означава ли нещо за твоята горделива осанка?!
За БОГА, кажи ми.. Защото за сетен път изпадам в тревога.. Как и защо се промени така рязко?! Заради мен ли?! Заради това, че обичам отново?! Или поради някоя друга причина!? КАЖИ МИ! КАЖИ МИ! НЕ ИЗДЪРЖАМ!
БОЛИ КАТО АД.. За пореден път страдам, когато единствено искам да сме добре, БЕЗ ДА ИДВАТ СКАНДАЛИТЕ, КАТО ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ..
По дяволите, толкова ли искам? Просто едно щастие, споделено с теб..?!
Без отговор оставам, което автоматично ме пренася в един свят на адска болка, която неотдавна изпитвах, без дори да го исках...
Помощ.. моля те.. отговори.. не оставяй отново сърцето ми да изгори....