Въобще не е така шибано забавно
Уест
Днес е денят на мача. Преди много обичах петъците в разгара на футболния сезон. Тогава татко винаги ме събуждаше и закусвахме заедно, като обсъждахме каква ще е играта, различните тактики.
А днес ме събужда тропот откъм кухнята. Скачам бързо от кревата и заварвам мама с тъжно лице насред счупени съдове.
- Исках да направя гофрети, но уреда е много високо и не успях да го взема- сълзите започват да текат по хубавото й лице- Преди баща ти достигаше до него и помагаше да се свали.
Прегръщам я.
- Мамо...мамо- не се притеснявай. Иди при татко. Мога сам да си приготвя нещо за ядене и също ще почистя тук. Върни се при него, може да има някаква нужда.
Тя кимва и отново изхлипва.
Ето така започна този петъчен ден. Когато накрая пристигам пред училище, нетърпелив да видя Маги, в главата ми е все още картината, когато целунах мама по бузата за довиждане и спящия си баща по челото. Гърдите ме стягат в адска болка и буцата в гърлото ми пречи да дишам, но знам, че когато видя зеленоокото момиче- всичко ще бъде наред.
Виждам пикапа на Брейди на паркинга и никога не съм се усещал толкова удовлетворен, че е там. Не обръщам внимание дори на хората, които ми подвикват поздрави, бързам към шкафчетата, където да зърна братовчедка му.
Виждайки я, болката веднага отстъпва.
- Здрасти- казвам меко, за да не я стресна. Тя се обръща, но красивата усмивка изчезва. Един поглед й беше достатъчен да види какво става вътре в душата ми. Разбра, че се е случило нещо неприятно без дори да обяснявам.
Хваща ръката ми и ме поглежда с такава изцерителна нежност, която просто се нарича Маги. Преплитам моите големи пръсти с нейните малки.
- Тук съм- прошепва, едва движейки устни. Гласът й ми носи мир.
- Беше...беше лошо утро- опитвам се да обясня и усещам палеца й да гали успокояващо ръката ми. Всичко, в което се съмнявах- в живота си, в способността си да се справя с проблемите- Маги унищожава с едно докосване.
- Ей...добро утро, сексиии- гласът на Серина, разрушава вълшебството, в което сме потънали и ръката на мъничето ми изчезва мигновенно от моята. Тя се отдръпва, преди да успея да кажа нещо и изчезва в тълпата.
Махам рязко ръката на Серина, сложена на рамото ми, ядосан, че ни прекъсна. Толкова малко време прекарвам напоследък с Маги, довечера е мача и пак няма да се засечем.
- Какво става? Всички сте кисели тази сутрин. Да не би да се притесняваш за довечера? Знай, че ще бъдеш страхотен. Както си бил винаги- мълчаливо се обръщам към шкафчето си. В последните дни Серина се държи идеално. Всеки ден ръцете й изкусно галят тялото ми, а устата й послушно изпълнява всяко едно мое любимо желание, позволявайки да забравя за всичко останало.
Но днес не ми е до нея. Секса не е всичко на този свят, това да съм между краката й продължава няколко минути, а после се връщат всичките глупости от реалността. Само присъствието на Маги ми помага.
- Ако искаш да се отбием до тоалетната, мога да отнема напрежението ти. Вчера не ти ли харесаха специалните ми милувки?
Не искам да ми напомнят колко ниско съм паднал. Ако Маги разбере как използвам това момиче, сигурно ще ме намрази. Тя не е използвала никой за да облекчи страданието си. Справила се е сама.
- Трябва да се средоточа върху играта- опитам се да я избегна, насочвай се към първия час.
Серина обаче не се отказва и по време на обедната почивка отново се притисна в мен, поради което пак не можах да се видя с братовчедката на Брейди. Сигурно за пореден път ще отиде на жегата навън, както го прави от няколко дни. Опитах да я привлека тук, но иска да седи навън и да чете книги.
Серина направо увисва на раменете ми. Сам съм си виновен, че я подлъгах и тя сега си въобразява, че имаме някаква връзка. Когато отива към тоалетната, направо въздъхвам в облекчение.
- Значи ти и Серина, а?- обръща се към мен, Брейди.
- Ами, несериозно е.
- Май тя не го разбира по този начин- засмива се Брейди, преди да отпие от безалкохолното.
- В сряда се опитах да й го намекна..
- Изчука ли я вече?- прекъсва ме той.
Замълчавам, учуден какво му влиза на Брейди в работата, какво правя със Серина.
- Поведението ти говори по-добре от думите.
Започвам да се ядосвам. Нещо му става. Същото е като повърхностната му връзка с Айви. Всички знаем, че тя го отвлича от загадъчното момиче, което никой от нас не познава и не сме го виждали, но в което явно е много влюбен и не знам там какви са усложненията. Аз не му задавам въпросите, с които той сега ме стреля.
- Какъв ти е проблема, брато?- питам и не спирам да гледам през прозореца към задния двор.
- Проблема се състои в това, че разбирам през каква трудност преминаваш. Бих искал да ти помогна, но не знам как. А човека, който искаш да ти помогне е преминал през същия този ад. И не е нужно да й държиш ръката, като по този начин й даваш лъжливи сигнали, а после да отдеш и да изчукаш Серина в тоалетната след няколко часа.
М-да. Видял ме е. За това е целия зор.
- Ти си най-добрия ми приятел, Уест- продължава той- И не знам как си я представяш тази работа? Само знам, че Маги не се нуждае от тези игри. Не е честно да я използваш по този начин, човече. Тя напрактика изгуби и двамата си родители. По един шибано извратен и гаден начин. Не прави това с нея. Моля те. Не я обърквай.
Серина сяда до нас, преди да съм казал нещо.
- Е, готови ли сте двамата за един невероятен мач?- пита и Брейди се усмихва криво, а после започва да се храни.
Да обърквам Маги? Нима тя изпитва някакви чувства? Бях толкова внимателен, всичко да се основава на ниво приятелство. Та тя имаше отвращение към мен още в първата ни стреща. Сега да не би да се привързва? Сърцето се затопля от тази мисъл, макар веднага да я отхвърлям. Не я задирям, само приятели сме и Брейди го знае. В действителност съм с друго момиче. Нима причинявам вреда на Маги? Господи, бих убил всеки, който причинява вреда на малкото ми мишле.
Серина бърбори нещо, но преставам да слушам, защото в този момент в кафетерията влиза момичето, от което сякаш засиява всичко наоколо. Погледите ни се засичат за миг, а после веднага навежда глава. Както в последните дни- уж ми се усмихва, но това не достига до очите й. Какво се случва? Вероятно наистина я наранявам?
Айза сяда до мен, а Ганър- до Брейди. Започваме обикновения разговор за днешния мач и не си позволявам да мисля как Маги е прекарала сама, четейки книга на тази горещина навън. Опитвам се да игнорирам и дразнещия висок смях на Серина. Не разбирам какво толкова се хили? Въобще не е така шибано забавно.