Когато се съмнявам в мен силно ми се иска да забравя какво е да бъдеш опетнен... Силната емоция, която побърква те безкрайно и остава печат на душата ти трайно..изисква сили, с които да опитваш да плачеш тайно..
Извън света, в който принуден си да живееш; изпадащ в дупката на страха, намираш себе си сам и толкова безмилостно пиян.. Но не от алкохола, а от тежестта, наречена живот, в който плуваш ти безкрайно, но и някак си толкова омайно..
Опитваш да избягаш на мига, но уви, попадаш пак в лудостта ; и за какво се опитваш да помогнеш, когато няма да бъдеш оценен е въпрос с повишена трудност...
Толкова сме различни един от друг.. не разбираш, когато не си прав, но въпреки всичко тук съм все още аз. Питай ме защо, едва ли ще успея да ти отговоря, но с чувствата си, неспособна съм да се боря..
Опитваш и опитваш пак, докато не пропаднеш в тази дупка, наречена страх...
От самотата ли или не, обаче, неспособна съм да ти отговоря отново аз...
Знам само, че боли ме, щом не те видя да ме разбираш, но в същото време знам, че само дотам умееш да проникнеш..
И въпреки всичко няма да си тръгна, ако ще здравето си за пореден път аз да обърна в отрицателна посока, без усет за моята лична насока..
Предполагам, че това показва, че обичам, колкото и да се опитвам да го отричам..