~Skip time~
Г.Т. Т/И
Часът е точно 18:00. Свобода! Цели два дена няма да бъда в тази пещера! Какво щастие!
Станах весело от стола си и оправих бюрото си, след което си взех чантата и излезнах от стаята. Минах през г-н Джеон и му казах, че излизам, а той само кимна.
Бутнах слушалките си в телефона, сложих ги и си пуснах музика. Бавно вървях по оживените улици на Сеул, през които трябваше да мина, за да се прибера в тихия си квартал.
Слънцето грееше ярко макар, че беше 18:00 часа, птички чуруликаха, хората бързаха... колите бяха в задръстване и шофьорите натискаха клаксоните си в знак на протест.
Колко нервни бяха всички, а аз бях на седмото небе, защото си тръгнах от пещерата. Цели два дена щях да си почина в цветния си дом, далеч от всякакви числа, букви, стрес...
Точно след 45 минути ще излизам с групата. Малко ще разпусна, ще се позабавлявам, след което ще се прибера. Какво друго мога да поискам от живота?! Абсолютно нищо!
Не след дълго стигнах до квартала ми. Минах през магазина и взех няколко неща за вкъщи, след което се прибрах.
- Дом, сладък дом!- казах аз на глас, щом затворих вратата на апартамента си. Свалих си обувките, закачих чантата си на закачалката, след което се запътих към кухнята.
Бях гладна, а нямах много време да сготвя, затова реших да си направя Рамен. Сложих малко Рамен в една малка тенджера и оставих да се свари, след което отидох в стаята си.
Застанах пред гардероба си и започнах да мисля какво да облека. Не след дълго реших да облека едни прилепнали черени дънки и черна прилепнала по тялото ми тениска дълга до пъпа. Реших да си взема и нещо връхно в случай, че ми стане студено.
Върнах се в кухнята и спрях котлона. Сложих рамена в една купа и седнах на масата, след което започнах да се храня в пълна тишина. Нищо не се чуваше из целият апартамент, но бях свикнала на тази тишина.
Не след дълго се нахраних. Измих си купата и се запътих към стаята си отново. Премахнах грима си, напръсках се с парфюм и вече бях готова за излизане, но все още беше рано.
Нямаше смисъл да тръгвам към гаража в момента, поради простата причина, че никой нямаше да има там и аз щях да си седя сама. Затова реших, че ще поседя още малко вкъщи.
Отидох в хола и седнах на дивана. Взех телефона си и започнах да разглеждам социалните мрежи.
След време погледнах към часа и видях, че трябва да тръгвам. Станах от дивана, взех си якето, парите и излезнах от апартамента си. Заключих вратата и се запътих към гаража.
Не след дълго бях в гаража, седнала на обичайното си място. Всички бяха тук и си говорехме. Юна се оплакваше от Намджун и некадърността му, Хосок и Миа вдигаха настроението на компанията, Юнги и Йешим си говореха нещо, Дияна и Техьонг... те са си Дияна и Техьонг.
Джимин разсмиваше Саша, а тя му казваше колко е сладък, Джин и Ивайла спореха кой е по-красив.
Джънгкук седеше на един стол и слушаше внимателно Юна. Горкия, на какво се подлага!
- Искате ли да идем на бар?- попита Джин изведнъж.
- Къде?! Къде?!- попита Юнги.
- НА БАР!- отвърна викайки Техьонг.
- Разбира се, че искаме! Какви са тези тъпи въпроси?- попита Хосок.
- Ооо, ти алкохол няма и да близнеш.- обади се Джънгкук.
- Защо?!- попитах аз объркано.
- Хосок не издържа на пиене!- отвърна той и се засмя, а Хосок го погледна лошо.
- Джънгкук, не ме предизвиквай!- каза слънцето.(Хосок)
Изведнъж се чу трясък. Обърнах главата си назад и видях Намджун да гледа към краката си. Беше счупил чаша.
- Как успя?!- попита Ивайла.
- Не знам!- отвърна Намджун.
- Това е 10 чаша счупена от теб, Джун! Ти си като разрушител!- оплака се Дияна.
- Не знам как става, наистина!- каза той и наведе глава.
Събрахме парченцата стъкла от земята и след това започнахме да предлагаме в кой бар да отидем.
След дълго мислене си избрахме бар. Станахме от местата си и бавно закрачихме по улиците към бара. Всички се бяхме разпръснали по улицата.
До мен вървеше Джънгкук. Беше сложил ръцете си в джобовете на якето си и гледаше към краката си. За какво ли си мислеше?!
- Харесва ли ти?- попита той изведнъж. Какво дали ми харесва?! Не разбирам!
- Кое дали ми харесва?!- попитах аз.
- Да работиш като моя асистенка.- отвърна той.
Не се бях замисляла по този въпрос. Не ми харесва държанието му към мен, но не е лошо да си асистент на някого. Понякога е забавно. (Почти никога) Понякога е досадно. Различно е.
- Не се бях замисляла.- казах аз, гледайки напред.
- А какв-... нищо. Забрави!- каза Джънгкук. Какво щеше да каже?!
- Не, кажи.- отвърнах аз, но той не каза нищо.
Казах му няколко пъти да продължи каквото казваше, но той така и така не каза каквото щеше да казва, затова се отказах.
Не след дълго стигнахме до бара. Влезнахме вътре и седнахме на една маса. Поръчахме си за пиене и започнахме да си говорим.
Разказваме си неща, които са ни се случвали, след което се смяхме. Беше ни забавно.
След време сервитьорът дойде с поднос отрупан целия в алкохол. Всеки награби нещо и започна да пие.
Няколко чаши по-късно алкохолът започна да показа какво кара всеки да прави. Едни започнаха да танцуват, други да се смеят без причинно, трети да разказват неща, които не бива да знаем...
Това да дойдем на бар не беше лоша идея, ако всеки държеше на пиене, но уви не е така.
Джънгкук беше седнал срешу мен и пиеше бавно от алкохола си. Беше се замислил и гледаше в една точка.
- За какво си мислиш?- попитах аз, но той не ми отговори.
- Джънгкук...- казах аз, но отново не получих отховор. Дали изобщо ме чуваше?! Да не би да спи с отворени очи?!
- Джънгкук! Тук ли си?- попитах аз, като леко си повиших тона, а той се стресна и вдигна погледа си.
- Да, кажи.- отвърна той.
- За какво си се замечтал?- попитах аз.
- За нищо.- отвърна той студено, но видимо беше, че си мечтаеше за нещо.
- Тогава за какво си мислеше?- попитах аз.
- За нищо особенно.- отговори той. Как да не е нищо особенно, щом си мисли за това?!
- Какво те мъчи?! Можеш да споделиш с мен.- казах аз...