"Truth or Dare" [H.S]

Chapter 40 /I love you Harry.Now and forever/

"Защо ме гледате така,сякаш съм възкръснал?"-попита Дейвид и се засмя,наблюдавайки вкаменените ни с Хари лица.И двамата не бяхме мръднали от местата си,на само защото бяхме учудени от факта,че Дейвид отново ни откри но и заради умората,която отиде на вятъра.
Все още усещах как сърцето ми щеше да изскочи от гърдите ми,а ръката ми все повече увеличаваше силата си върху тази на Хари.Това трябваше да приключи.Дейвид трябва да умре.Сега.И аз мисля,че имам идея.
Бавно пуснах ръката на Хари,карайки го да погледне объркано към мен.
"Какво правиш?"-прошепна ми той.
"Довери ми се."-казах му обратно и се насочих към Дейвид,опитвайки се да изглеждам колкото се може по - уверена.
Явно и той не очакваше това,защото през цялото време ме наблюдаваше с вдигнати вежди.
"Кой да повярва,че нашата срамежлива Роуз може да изглежда като пълна кучка."-каза той и прибра ръце в джобовете си,оглеждайки ме от глава до пети.
"Как го правиш Дейвид."-попитах го,скръствайки ръце.
"Правя кое,Розичке?"попита той,скъсявайки разстоянието помежду ни.
Добре Роуз,сега е най - важната част от плана.Дишай,правиш го за Хари.
Преди да изговоря тези отвратителни думи,с крайчеца на окото си погледнах към Хари,който продължаваше внимателно и объркано да ни наблюдава.Дано не ми се сърди.
"Караш ме все повече и повече да си падам по теб."-казах тихо,но знаех че Дейвид,дори и Хари са ме чули.
Дано Дейвид повярва!Нарочно не казах на Хари,защото исках реакцията му да бъде по - реалистична.Учила съм актьорско майсторство преди години,но не мисля,че съм много добра.
"Какво?"-извика Хари зад мен.Яростта в гласът ми си личеше,което означава,че е повярвал на думите ми.
От друга страна Дейвид се взираше право в очите ми,а по лицето му не се изписваше и капка емоция.
"Що за проблем имаш,Роуз?Първо се влюби в човека,който те отвлече,а сега в този който едва не те уби?Няколко пъти!"-каза Дейвид и за първи път успях да разчета някаква емоция в очите му.Объркване.
"Не знам какво ми се случва,Дейвид.Но знам,че не мога да те избия от главата си."-казах му аз и се приближих повече,оправяйки вратовръзката му.
Бавно го заобиколих,стигайки зад него и докато той още беше в транс от думите ми,със светкавична бързина извадих джобното ножче,което бях скрила в чорапа си.Ножчето,с което едва не ми отряза главата.
Бях готова до го забия в гърба му,когато той бързо се обърна и с едно движение захвърли ножът далеч от мен.

  С разширени от страх очи погледнах ножа си,осъзнавайки колко глупава съм.
До мен Дейвид се разсмя и започна да пляска с ръце,сякаш пред него беше дъщеря му,която играеше сценка.
"Браво,Роуз!Никога не съм смятал,че би могла да станеш по - глупава,но ето че ти ме опроверга."-каза той,продължавайки да пляска,а ехото от пляскането се разнасяше навсякъде около нас.
Загазих го,напълно.Нямаше къде да избягам.Пред мен беше той,а зад мен беше скалата.Или ще умра тук,или ще скоча от скалата и ще се удавя в реката.
Дейвид отново дойде до мен,хващайки брадичката ми и карайки ме да погледна в празните му очи.
"Може да съм луд,но не съм глупав!"-извика той и в следващият момент бях запратена точно до ножа,а главата ми силно се удари в един камък.
Виждането ми се затъмни,но нямаше да си позволя да припадна сега.С ръка докоснах раненото си място и видях,че кърви.
"Твой ред е Хари!"-извика Дейвид към Хари,който ме гледаше притеснено и с очи ме питаше дали съм добре.Кимнах му и видях как зелените му очи придобиха по - тъмен нюанс.