Мръсна игра

16. Изненада

Взех си телефона и малко пари и излязох.

След около половин час пътуване със автобуса, слязох на летището. Вече на входа, започнах да се оглеждам за познато лице, макар, че си нямах и на представа как изглеждаше в момента тя.
Тогава фокусирах една жена да върви към мен и да ми мята. Беше сравнително на далеко от мен, но след като се приближи, се уверих, че беше Рюджин.

- Т/И..! - Каза тя, забързвайки крачка. Точно преди да ме прегърне, усетих как очите ми се напълниха със сълзи. Разперих ръце и я прегърнах силно.

Може да бяха минали шест години и да бяхме изгубили връзка една със друга, но в момента, когато я видях усетих много щастие и тъга в едно. Разбрах колко много ми липсваше и мисълта, че в момента стоеше пред мен , ми изглеждаше нереална.

Та.. седнахме на една пейка в парка, в близост до летището и си поговорихме. Разказа ми малко за изминалите няколко години и се посмяхме заради бисерите, които изричаше.
Поговорихме си за книги и музика и се оказа, че дори след шест години, все още си бяхме същите простачки. Единствената разлика беше, че вече бяхме "големи и зрели" хора. (😂)

След няколко-часовата ни седянка, решихме да се прибираме, защото имах чувството, че Рюджин можеше всеки момент да заспи на пейката.
Не ми се мъкнеше големият и куфар по автобусите, за това звъннах на Тае.
Станах и се отдалечих от пейката. Не мисля, че бе добра идея Рюджин да разбира за Тае. Поне не все още.

- Ало?

- Ало, Т/И! Добро утро! Как си? Добре ли спа?- попита той весело

- Добро утро и на теб!... Добре съм и спях чудесно.- казах с широка усмивка

- Радвам се..- Каза и
след това... тишина. За момент забравих за какво му звънях, но бързо се сетих.

- Та.. звъня ти за да те помоля за една услуга.

- Слушам..

- Ще можеш ли да ме вземеш от летището. Със една приятелка съм там и сме прекалено далеко от вкъщи за да се приберем пеша.

- Летището?

- Знаеш старата ми приятелка Рюджин, нали?- Попитах. Нищо не се чу от другата страна.- Таехьонг?

- Да! Тук съм. Да, спомням си я. Какво за нея?

- Варна се в Сеул. Ще остане за малко във къщи. Ще можеш ли да ни вземеш?