Арагон (Завършена)

32

Сава нахлузи едни тъмносини дънки и черен топ и тръгна рано сутрин за залива. Реши да тръгне пеш. Все пак беше близо до столицата на Арагон. След толкова време на кораб и в кола ,пазителката определено искаше да разгледа родината си след година отсъствие. Градът се беше променил много от последния път когато го видя. Имаше нови автобуси и сгради. Пътищата бяха ремонтирани. За една година Арагон се беше променил много.

След едночасова разходка пазителката стигна до заливът. За да влезе в Акуафория трябваше да влезе в един спящ вулкан ,отдолу на вулкана имаше езеро ,което можеш да получиш опашка, когато решиш да влезеш в света на русалките.  Сава навлезе в езерото произнесе едно заклинание за  да активира водата. След като го каза балончета започнаха да излизат покрай нея. След като стихнаха балончетата ,Сава имаше жълтеникава опашка. Заедно с нея имаше и сутиен. Пазителката се  потопи във водите. Опашката можеше да се движи много бързо ,затова тя успя да стигне до Акуафория за много кратко време.
Пазителката беше влязла в подводния град. Всичко изглеждаше нормално като за земните кралства ,освен ,че нямаха пътища и превозни средства. Всички се движеха бързо и не се налагаше да строят кой знае колко.
Едно момиче със  синя опашка се приближи към нея.

- Ти ли си Савина Грейсън?-попита русалката. Пазителката се обърна посока на гласа и забеляза красиво момиче със леденосини очи и кестенява права коса. Имаше красиви розови устни.
- Да.-обърна се към русалката тя.
-Принцеса Аляска се свърза с мен. Аз съм Давина.-подаде и ръка русалката.
-Щом Аляска се е свързала значи си пазителя на лилавата пеперуда. -русалката кимна.
-Обяснила ти е всичко значи.- отвърна пазителката.
-Нямаме особено време да стоим тук. Тръгваме ли.?-попита Давина. Сава само кимна. Двете потеглиха към Арагон.
По пътя Давина попита пазителката как да спечели Саймън,който отдавна харесваше.
-Харесваш Саймън?-попита я Сава. Тя кимна.
-Не ми обръща внимание. -допълни също Давина. - Ти си му само в главата. -отговори тъжно.
-Аз се женя за друг.- потвърди пазителката. -Пътят към Саймън ти е изцяло свободен. -усмихна и се тя.

Изведнъж черна сянка удари Давина. Тя успя да се възстанови. Сава извади оръжието си. Пред тях стоеше Бренда.
- Ти! -изръмжа пазителката.
-Да не мислиш ,че не мога да взема друга магия. -изсмя се вещицата. Сега тя имаше повече магия и имаше друг външен вид. Беше облечена в черна дантелена рокля ,която бе точно по тялото и. Яката на роклята беше огромна и в странна форма. Косата и бе вдигната на странен кок. Тя извади един жезел и започна да стреля по русалките. Сава и Давина отвръщаха на удара
-Дай ми пеперудата. -извика тя.
-Никога.-отвърна Давина.
Изведнъж бяла светлина просветна. Появиха  се пазителите заедно с Елвира. Давина бързо отиде до останалите пазители под синия щит.
-Пазители, обединяващо заклинание. -заповяда им Елвира ,а пазителите се хванаха за ръце. Елвира извади оранжевата пеперуда, която беше присъединена към заклинанието. Всички насочиха обединените си сили към Сава ,която беше извън щита. Тя измени вида с бялата рокля тип принцеса и златистата тиара. Появиха се бял щит и бяла пеперуда, най-могъщия кристал обединен от всички пеперуди. Пазителят на бялата пеперуда беше Савина.
-Един път завинаги ще сложа край на злините ти. -изръмжа Савина. И изкара могъща атака към Бренда. Бренда беше ранена смъртоносно и не след дълго тя се превърна в прах. Всички ръкопляскаха  на Сава.
-Успяхме.-отвърна весело Елвира.
Бялата лястовица транспортира всички към храма на цветните кристали. Всички камъни бяха събрани.