Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

22

- Тук сме за да я прегледате и да потвърдите бременността ѝ- каза Ерик, поглеждайки доктора, седящ зад дървеното бюро.

- На кого? - попита доктора, отново поглеждайки към принца.

- На нея- каза властният мъж, правейки път на момичето да мине пред него.

- Тияна- каза той усмихвайки се- не вярвах, че ще се видим отново- каза мъжът седящ на стола- това ли е бащата на бебето?

- Да- отвърна момичето, при което стомахът ѝ се преобърна.

- Тя е идвала тук? - попита изненадан Ерик- Кога?

- Преди два месеца дойде тук, мислейки си, че е болна от нещо, но както казах, тя е бременна, тогава разбра- каза доктора без да сваля очи от момичето.

- Благодаря Ви докторе- каза Ерик и хвана момичето за лакътя извеждайки я от стаята.

Той хлопна врата след себе си и разтресе момичето, карайки я да го погледне.

- Знаела си още тогава?! - развива се той срещу нея- И си разбрала още, когато си била тук? Брат ми знаеше ли това, за това ли избягахте, за да не знам, че ще имаш дете от мен?

- Не, Ейдън не знаеше нищо, чак когато Малия и Шейн направиха заклинанието разбрах, че детето е твое- каза тя със сериозен тон без да обръща внимание на ядосаното му изражение.

- Радвам се, че онзи глупак не е знаел за детето, радвам се, че е мъртъв и най вече се радвам, че ти ще си моя- каза той и се усмихна злобно срещу нея.

- Ерик, това че обещах да се омъжва за теб не значи нищо- каза момичето през зъби- аз никога няма да съм твоя- извика тя срещу лицето му и опита да отскубне ръката си от неговата.

- Няма значение какво мислиш ти Тияна, след по-малко от седмица ще си моя! - извика той и започна да я тегли за лакътя по коридорите.

Ерик изведнъж смени посоката в един от коридорите и рязко отвори една от вратите стяскайки жените, които се намираха вътре.

- Искам да ѝ вземете мерки и да ѝ ушите рокля за коронация- нареди той без дори да погледне някоя от жените в стаята и излезе така както бе влязъл, оставяйки момичето само.

Една от жените облечени в просто облекло с бързи крачки се приближи и зашлеви момичето, карайки я да завърти главата си.

- Къде е моята Грейси? - развика се възрастната жена, която Тияна веднага разпозна- Какво си направила с нея? Тя трябваше да стои далеч от теб!

- Ана, какво правиш? - извика една от жените намиращи се в близост до нея и я издърпа- Не видя ли, че принц Ерик я доведе, ако той разбере за това, ще ни убие. Излез и се успокой.

- Тя ми отне моята Грейси- проплака възрастната жена и скри лицето си в шепи.

- Грейс е добре- каза Тияна тихо и разтри бузата си.

Ана се обърна и изтри сълзите си и отново се приближи към брюнетката.

- Кажи ми къде е момиченцето ми, моля те Тияна- проплака отново жената.

- Тя е с Хенри, а той не би позволил нещо да ѝ се случи- каза момичето, поглеждайки жената- той я обича, също колкото и тя него, надявам се да са продължили живота си.

- Как така се надяваш, не знаеш ли къде е и какво става с нея- погледна майката, чиито очи бяха пресъхнали.

- Завлякоха ме на сила при баща ми в тъмното кралство, а сега ще се омъжа за Ерик, мислиш ли, че искам да съм тук, а не при нея- каза тя със сериозен тон- Ейдън умря за мен, а аз още съм жива. Това е моето наказание, не е нужно да ме удряш, достатъчно ме боли Ана- каза брюнетката и по едната ѝ буза се спусна самотна сълза, която тя побърза да изтрие.

- Съжалявам- бе единственото, което излезе от устата на възрастната жена, преди тя да избяга от стаята.