Гóри беше свят-градина, но тя беше започнала да разбира, че това означава единствено и само ограден свят. Загубил свят. Изгубен свят. Галактиката беше продължила напред, но тук все още помнеха Призрачната клетва и войната, която бе последвала.
Било е въстание на хората срещу машините, така казваха. Човеци из всички светове, докоснати от Слънцето, се вдигнали в защита на истинската човешка същност и били победени. Искали връщане към времената на първите хора, на органичните умове и на чистите страсти, но били почти небрежно бомбардирани от флотилиите на Марс и Синверност, разположени във високи орбити. Пожелали живот, а им била дадена смърт – но такава била тяхната клетва. Да бъдат призраци.
Гóри понесъл най-тежкия удар и може би като опит да изкупи своята вина за кръвопролитието, един от световете на Центъра бе обещал да приеме на свои разноски всеки гражданин на планетата, който пожелае да я напусне. Дори го бяха включили в мирните договори, под гаранцията на Слънцето. Някои виждаха в това пореден опит за обезкървяване на човешкия род, но Гóри не бе в позиция да откаже.
Така, когато пристигнеше флотилията, на Гóри се отваряше кратък прозорец от време, в който жителите ѝ можеха да използват корабните телеквантови връзки, за да си заминат. Ако посмеят.
Повечето светове-градини, дори либералната Ниманратия, отхвърляха така наречената „душа" на останалия човешки космос. На Гóри цифровизацията на съзнанието беше строго забранена и равносилна на смърт, а квантовите технологии бяха нещо съвсем малко по-безобидно от ерес. Покварата на останалата галактика все още се ползваше като приказка, с която да се плашат децата.
Не е чудно, че много малко хора се осмеляваха да напуснат планетата. За тези които го правеха, нямаше тела, в които да се върнат.
YOU ARE READING
Яна умира накрая
Science Fiction"Как се чувстваше ли? Целият ѝ живот бе рухнал в рамките на няколко месеца. Първо бе ужасена до смърт от идеята да напуснат планетата. Но също така бе развълнувана и донякъде обнадеждена, че ще могат да си намерят място, където да не са толкова разл...
