femme fatale

iii

О, името му, напускайки устните ѝ, звучеше като глътка свеж въздух сред цигарения дим.

- Исках да те видя. – призна той. Седми етаж. – Сега си мисля, че не е била много добра идея.

Бианка изръси пепелта от фаса си на земята и отново въздъхна. Шести етаж.

- Не идвай тук повече.

Мадс кимна. Пети етаж.

- А, аз се чудех защо се чувствах, така сякаш ще умра от страх.

- Ха-ха много смешно – раздразнено отвърна той, отделяйки погледа си от жената. Трети етаж. Бианка, всъщност, се засмя, истинска усмивка, не престорена като в офиса на Бюшел. Когато погледите им се засякоха, нейния блестеше с нещо непознато, дъхът на Мадс секна. Втори етаж.

- Направиха ли ти нещо?

Първи етаж.

Асансьорът достигна подземния паркинг с грозен стържещ звук. Ръката на Бианка намери тази на Мадс, вплитайки пръстите си в неговите. Бяха близо, един срещу друг, Бианка изпусна облак цигарен дим нагоре към тавана на металната кутия, докато той просто я зяпаше.

- Какво? – задъхано попита той.

- Направиха ли ти нещо? Каза ли им нещо?

Мадс преглътна шумно. Спомни си за заканата ѝ в клуба, за предупреждението ѝ.

- Нищо не съм им казал.

- Да се надяваме – подхвърли тя, и все още ръка в ръка, излязоха от асансьора. Мадс не знаеше какво да мисли за дланта ѝ в своята и защо тя го бе направила, но се радваше. Последва я до излъскано електриково зелено Lamborghini. Алармата на луксозната кола изписка и вратите ѝ се вдигнаха нагоре. Мадс никога не се бе качвал в толкова скъпа кола. Бианка хвърли недопушената си угарка на земята и я загаси с подметката на черното си токче.

- Какво чакаш? – подкани го тя, вече зад кормилото. – Колана. – напомни му щом се настани в меката седалка, която излъчваше приятна топлина.

Вече му ставаше ясно, че обича да дава команди.

- Не си те представях в Lambo – развеселено се усмихна той. Не знаеше на кое се любува повече на кожения салон на колата или на нея. Бианка повдигна вежда въпросително. – По-скоро в Bentley и с шофьор.

- Е, малкия ми - прошепна тя, подкарвайки колата безшумно. Мадс усети как врата и бузите му се зачервиха при умалителното име. – Нека ти призная нещо - Погледът ѝ сега бе върху него и разширените му кафяви очи, докато излизаха от паркинга. – Нямам доверие на никого другиго да кара колата ми, а и съм любител на високите скорости. – Последната част на изречението прошепна, сякаш му разкриваше тайна, но Мадс бе прекалено зает с това да я зяпа, за да схване значението на думите ѝ.