Есосайс: Ловци на демони

Част 25 - "Ще се погрижа баща ми да бъде отмъстен."

След срещата с управителя на банката, със Скайлър решаваме да видим как е Ехидна. Горкото животинче сигурно умира от глад и тъгува за стопанина си. Скайлър кара колкото се може по-бързо към дома, в който до преди дни живееше баща ми. Мисълта за това отново ме разстройва.

- Ще трябва да взема кучето с нас. - изричам с наведена глава.

- В щабквартирата ли?

- Да. Много добре знаеш, че аз не се прибирам вкъщи, а не искам тя отново да е сама. - изричам. - Ще я заведем там и ако останалите имат против ще ѝ намеря приемно семейство.

Скайлър кимва и влиза в подземния паркинг на жилищната сграда. След като намира място за паркиране, двамата слизаме от автомобила и вървим към асансьора. Натискам бутона с цифрата пет и асансьорът тръгва. След като спира на етажа и ние слизаме от него, асансьорът отново потегля надолу, а ние се запътваме към апартамента на татко. Изваждам ключодържателя си и намирам ключа за апартамента. Пъхам го в ключалката и завъртам. Отварям вратата и влизаме вътре.

Ехидна веднага ни посреща с паничката си в уста. Кучето изскимтява радостно и оставя паницата на земята, след което се хвърля върху краката ми. Клякам и тя поставя лапите си върху рамената ми, а аз я прегръщам, сякаш е малко дете. Галя козината ѝ, след което се отдръпвам от нея и я отвеждам до кухнята. Пълня купичката ѝ с храна и докато тя лакомо се храни, напълвам и купичката с вода. Изпива я почти веднага и ѝ сипвам още.

- Доста гладна и жадна се оказа. - засмива се Скайлър и погалва кучето по гърба.

- Никой не се е погрижил за нея с дни. - изричам и забелязвам мизериите, които е оставила. - Ще почистя това и ще си вървим.

След като изчистих след Ехидна, ѝ поставям каишката и тримата напускаме апартамента. Скайлър ме пита дали не желая да взема нещо със себе си, но аз отказвам. По-късно ще се заема с това. Не искам да ровя из вещите на баща ми все още. Слизаме с асансьора и отиваме до колата. Отварям задната врата, за да влезе Ехидна вътре, след което затварям и двамата със Скайлър също се качваме в автомобила.

Закачам Ехидна, докато Скайлър шофира. Изобщо дори не съм усетила кога е минало времето. Мъжът спира пред щабквартирата и кучето излайва. Засмивам му се и след като слизам от колата, му отварям вратата. Ехидна слиза и доволно започва да мята опашката си. Тръгваме нагоре по стълбите и отварям входната врата на щабквартирата. Учудвам се, че не е заключена, както би трябвало да бъде.